|
Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят, но няма нищо негово в мен.
(Йоан 14:30)
Изкушенията на св. Антоний, облечени във форма и заобикалящи го като видения, са се коренили в астрала му, като неизживяни елементи, приемащи облика на външни явления. В този случай става един вид обективизация на собствената субективност. Борбата е безполезна, ако не е осъзнат фактът, че причината е вътре. Нищо външно не може да засегне този, който в себе си няма нищо, което да съзвучи на външното въздействие. Пушенето не е съблазън за този, който го е победил, колкото и пушачи да има около него. Астралът изисква преживявания, той реагира на всичко, за да живее. Но на известно ниво от развитието на духа тази обвивка изобщо не е необходима. Възможно е част от деня или отделни дни да се прекарат в условия на пълно мълчание от страна на астрала, без да се реагира изобщо на явленията, обикновено предизвикващи движение в него. Такова отсъствие на астрални реакции в човека е толкова необичайно за някои от хората, че те започват да изпитват безпокойство и дори страх когато видят, че някой не реагира по никакъв начин на това, което, по тяхно мнение, трябва да вълнува човека. Мълчанието на астрала, макар и за известно време, ще бъде победа над тази натрапчива обвивка, не знаеща задръжки, когато волята не е наложила властта си над нея. Тя трябва на всяка цена да бъде победена, защото по-нататъшното придвижване без това е невъзможно. И ще бъде добре дошло ако някой или нещо, един вид подлагайки ни на изпит, постоянно предизвиква в нас нежелателните емоции на астрала, защото това ще ни даде възможност да започнем борба с него. Но не с това или този, което или който предизвиква тези емоции, защото то или той, или нещото няма нищо общо с това, а с причината, корена на нещата в самите нас, в собствената си същност. Изкореняването на нисшите емоции, гнездящи в астралното тяло, трябва да започне именно от него, без да се обръща внимание на онези външни фантоми, които се обличат във форма и оживяват само за това, че ги подхранва и им дава енергия коренът, загнезден в астралния проводник, като при болен зъб. Ако зъбът е безнадеждно болен, изваждат го. Ако коренът на емоциите е лош, той трябва да се отстрани. Трябва само да се разбере, че врагът е скрит вътре и че външните явления са само фантоми, под външната форма на които се крият истинските причини на така наречените изкушения.
Никой никого няма да съди, но всеки сам се осъжда на тъмнина или на светлина. Астралът, като водата, се стреми да си пробие път през всяка цепнатина. Даже малките цепнатини са опасни, защото стават големи. През всяка пълзи своеволието на астрала. Миговете на пълно замлъкване на астрала са много полезни. Неговите преживявания не са необходими на духа. Може да се мине и без тях. Постъпките по-лесно се контролират, отколкото думите, а думите по-лесно, отколкото мислите.
Трябва да се напомня постоянно, че всичко е временно и преходно, докато не се осъзнае слабостта и призрачността на всички земни устои. Особено характерни със своята бързо-преходност са чувствата на астрала, защото благодарение на тази изменчивост, именно, той съществува. Той е подвластен на полярността на явленията, поради което след очарованието винаги идва разочарование, след любовта – равнодушие, след дружбата – загуба на приятелите. Всяко едно нещо бива последвано от своята противоположност. По този начин живее съзнанието, потънало в смяната на астралните състояния от единия полюс към другия, без да има сила да се спре на нито един от тях. Всеки може да забележи колко пъти се е променяло в течение на живота му астралното и менталното състояние на съзнанието му. И колко различно от настоящето е било то, например преди двадесет години. Но има един център, който в калейдоскопа от външни събития и промените в обвивките остава неизменен. По него и в обикновения живот може да се отличи това, което е временно и преходно, от това, което е вечно и неизменно. Това е връзката с Йерархията, това е Учителят, на когото единствено можеш да се опреш и да разчиташ. На този камък от вечната Основа на живота трябва да построим и своя Дом за духа.
Изгонен през вратата, той се връща през прозореца; прогонен през прозореца, той се промъква през всяка цепнатина. Такива са действията на астрала, импулсите на когото, пресечени в едно направление, проникват от друго и със съвсем различна окраска. Отсечените глави на змея израстват отново. Стремежът му е да завибрира каквото и да става, и на всяка цена, защото в това е неговият живот. Но тези вибрации връщат съзнанието назад, затова трябва да се вземат всички мерки те да бъдат пресечени. Астралът се храни с емоциите от различен порядък, които възникват от усещанията на тялото чрез неговите чувства. Ако волята затвори някой от каналите, астралът се промъква през друг, който е най-слаб. Той може да се нахвърли едновременно на всички чувствени излишества, като преяждане, пиянство, пушене и тъй нататък. Но ако това е невъзможно, той избира най-лесно достъпното. Ако и това му бъде отказано, той все някак си и все нещо ще намери, за да се прояви, независимо от всички ограничения. Затова борбата с него изисква голяма бдителност. Тя се усложнява и затруднява и от постоянната намеса на тъмните, които използват всяка възможност и всяка пролука, за да раздухат и най-малкото въжделение, каквото и да е то. Както обикновените хора се страхуват от всяка заплаха за живота си и жадно се хващат за всяка възможност да живеят, така и астралът се хваща жадно за всяка възможност да преживява, тоест да предизвиква движение в своята обвивка, което е неговият живот. На него му се иска да се безпокои, да се вълнува, да се тревожи и т.н., без да говорим за чувствата от още по-отрицателен порядък. Но тези чувства не са ни нужни, както ненужни са и всички останали привички, склонности, страсти и недостатъци на тази неугледна обвивка. Въпросът е кой – кого. Или победа, или поражение. Няма средно положение. И трябва да се борим с всички сили за крайната победа над астрала, защото когато завърши животът в тялото, нетрябва дори и да се помисли за отдаване във властта и произвола на астралното начало. Освободен от тялото, той ще се устреми към удовлетворяване на всички свои ненужни желания и ако те не са особено високи, то и духът не ще достигне големи височини. Обуздаването на астрала трябва да се извърши в земното тяло.
И Плътният, и Астралният свят са изпълнени с противодействащи на устремеността на духа енергии. Плътното обкръжение не способства особено за откъсването от земното. Но в света, идващ след него, притеглянето се изостря, благодарение на привидната възможност за въображаемо, призрачно осъществяване на всички желания и стремежи. Опитът показва, че призраците се разпадат и изчезват, а неудовлетвореността на желанията остава с предишната си сила. Мъките на Тантал са символ на невъзможността да се потуши огънят на желаните образи от астрални творения. Независимо от яркостта и напрегнатостта си, тези породени от въжделенията образи не притежават възможността да бъдат удовлетворени физически, тъй като физическото тяло отсъства. В резултат на това, бидейки неудовлетворен, пламъкът на желанията, страстите и въжделенията от земен характер обгаря болезнено, разгаряйки се все по-силно, докато породителят му не намери в себе си сили да се възвиси над сферите на притегляне на нисшите огньове. Но когато в земния живот волята е овладяла огньовете на желанията и мислите, които ги предизвикват, борбата с призраците, съблазните и породените въжделения в астралния свят преминава успешно и завършва бързо с победа. Тежък е пътят на неизживените чувства и освобождението от тях е в духа. Неизживяното тук (на земята) трудно се изживява там. Тъмните притегляния към нисшите слоеве и светлите нагоре си оспорват правото да привличат развъплътените духове в съответстващите им сфери. Но изборът е свободен и своя път – към светлината или към тъмнината - всеки дух определя сам. Фокусът на Йерархията е даден като обект на устременост за съзнанията, насочени към Светлината.
Хората се делят на роби на астрала и свободни от неговата власт. Всички необуздани чувства заробват. Само овладелият чувствата си достига до крайната цел, затова трябва да се знае как да се овладее всяко чувство. Енергията от една част на тялото може да се прехвърли в друга, например половата да се издигне нагоре. По същия начин става извличането на енергията, тоест на огъня и от останалите чувства и емоции и устремяването й нагоре, към сферата на висшите проводници. Възторжеността е разпуснатост на астрала, както и лесната му възбудимост на различните въздействия. Трябва да се разграничава отчетливо огненост от прекалена възбудимост и раздразнителност. Това е лъжлива огненост, при която творческият огън се превръща в разяждащ пламък, излязъл изпод контрол. И обикновеният огън, когато е под контрол в печката, отоплява жилището, но излязъл навън го опожарява. Сдържаността е сила. Сдържа се и се акумулира психическата енергия, огънят. Всяко обуздаване на емоциите означава натрупване на огнена мощ.
Като обект на въздействие тъмните най-често избират астрала. В него, именно, те предизвикват необходимите им движения, въвличайки тук и мисълта. Когато подвижниците са усещали вълните на тъмните въздействия, те са ги отблъсквали с повтаряне на Исусовата молитва, като по този начин, съсредоточавайки се върху нея, са изхвърляли от съзнанието си астралната плазмена материя, заразена с флуидите на тъмнината.
Нисшите слоеве на Астралния свят са страшно заразителни и увличащи, защото всичко, за което някога е мечтал човек, там се облича в ярки и привлекателни форми, лесно и свободно съчетаващи се със съзнанието. Потапяйки се в света на тези призраци, приети от него за действителност, човек неволно става тяхна жертва. А когато разкрие тяхната призрачна същност и страшна измама, и види зад тях зиналата паст на тъмата, вече е късно да се върне обратно, защото тъмата вече го е превърнала в свое достояние. Различните нисши тъмни духовни същности приемат най-съблазнителни облици, за да увлекат след себе си човека и да го завладеят. А когато тази видимост се разсее и тъмнината приеме истинския си облик, пътят на жертвата на собствените си въжделения е решен и няма връщане назад. С мислите на мрака трябва да се борите сега, докато още сте в тялото, защото, ако не бъдат победени на Земята, да се победят по-късно в Астралния свят ще бъде много по-трудно, а понякога и невъзможно съвсем.
Често може да се случи, че от най-добрите мисли и намерения, възприети от съзнанието в будно състояние, през време на сън не остава и следа. А това, към което съзнанието в будно състояние е напълно равнодушно, въздейства с пълна сила по време на сън. Това показва, че коренът на неизживените чувства се държи здраво в дълбините на съзнанието и че той трябва да бъде изваден на дневна светлина, за да бъде отскубнат изцяло. Характерно е, че не събудилото се съзнание здраво се държи за него и ако му бъде дадена възможност, то без колебание се спуска обратно надолу. Но нека не заспива копието над дракона, готово да го порази щом започне да оживява, да мърда и отново да надига глава. Упорството на астрала и привързаността му към привичните за него прояви са феноменални и не познават нито граници, нито задръжки. Мнозина е увлякъл той по пътеките, водещи в бездната. Затова компромисите с него са невъзможни, също и отстъпките. Добре е когато миналото не е опетнено с недостойни постъпки и въображението не е замърсено. В противен случай всяка прашинка трябва да бъде извадена на яве. От време на време от хранилището на паметта изплува по нещо, подлежащо на изкореняване от съзнанието. И тогава настъпва момент, когато мислите отново се съчетават с него, като по този начин го укрепват и задържат или пък волята поставя върху него печата на окончателното решение и изхвърля боклука окончателно. Възможно е да убеждаваш себе си, че всичко това е вече изживяно, че не е необходимо, че властта му е приключена и все пак някъде в гънките на мозъка да се крие желание за удовлетворение на тези стремежи. Да лъжеш сам себе си е недопустимо. Нелепо е да мамиш самия себе си. По-добре е да срещнеш врага лице в лице и да определиш неговата сила и опасността, произлизаща от него. Тогава ще можеш да се бориш с открито лице. Врагът е древен, хитър, изплъзващ се и има много лица, с които прикрива своята същност. Отначало подхвърля такива мисли, под външната форма на които е трудно да се заподозре нещо нередно. Но опитът от борбата със своята нисша природа ще научи на качеството разпознаване. Нищо не трябва да се подтиска, но да овладява и трансмутира нисшите си енергии в по-високи всеки може и трябва да го направи. Овладяването не е подтискане, а пренасочване на енергиите по зададеното направление от нисшите центрове към висшите.
Човек винаги иска нещо и се стреми към нещо. Всеки може безпогрешно да разбере от коя именно обвивка или проводник произлизат тези токове. Всичко, което произлиза от астрала, подлежи на най-строг контрол и обуздаване. Обикновено астралът управлява човека и обуславя неговия живот. Робуването на своите обвивки е най-безизходното, защото от тях няма къде да избягаш. Но движенията, ставащи в тях, могат да бъдат ограничавани от волята или пък с разрешение на волята да им се дава възможност да прозвучат и, наблюдавайки отстрани тяхното течение, да не отъждествяваш себе си, наблюдаващия, с тях. Те трябва да бъдат контролирани както в голямото, така и в малкото и особено в малкото. В малкото е по-лесно, но обуздани в малкото, те ще се подчинят и в голямото. Особено вредни са смътните, неясни и отегчителни импулси, внушавани от тъмните отстрани. Безпокойствата, страховете, непонятните тревоги често се изпращат от тях, за да смутят. Трябва да се стои постоянно нащрек, за да се охранява цитаделата на духа от нежелателни нахлувания.
Старият завет за постоянна готовност с издигнато копие над дракона е предизвикан от необичайното упорство на астрала и неговите привички, склонности и желания. Понякога изглежда, че те са победени и убити, но не минава много време и убитите чудовища отново надигат глава и започват да терзаят своя породител. Затова е необходимо да се държи копието в постоянна готовност здраво в ръце, за да не се позволява на чудовището да надига своите глави. В противен случай преминалите Великия праг ще отнесат със себе си всичките си неизживени свойства и ще бъдат принудени да ги търпят докато породените от тях на земята енергии не изчерпят силите си върху тях. Иска или не иска, но развъплътеният дух се въвлича непреодолимо в онези слоеве на пространството, които са съзвучни на елементите, заложени от самия него в неговата същност. И ако тези елементи са от тъмнината, то и създаденото обкръжение ще бъде съответно. Победилият себе си тук, ще бъде победител и там.
Корените на злото и плевелите са се загнездили много дълбоко още от миналите животи и да се изскубнат те отведнъж не е толкова просто. Но да се отскубнат е необходимо. Би било много по-лесно, ако не бяха тъмните подпалвачи, чиято задача е да раздухват опушените, размътени, тъмни нисши огньове. Погрешно е да се смята, че отстъпките и угаждането на собствените слабости и гласове може да ги засити и удовлетвори. Напротив, с това те само укрепват, засилват се и изискват нови и нови наслади. Техният апетит е ненаситен като огъня за хвърляните в него дърва. Пътят е един: контрол над желанията и въжделенията, задържане и обуздаване на всички тези импулси, особено в мислите. Разбира се, в основата на всички това стои астралът, който иска да живее със своите преживявания и склонности. Него не го интересува, че ще умре непосредствено след тялото, че натрупаните от него преживявания ще обременят непосилно духа, че за живота на Индивидуалността са необходими не астралните натрупвания, а висшите енергии и че той може да доведе човека до това, че цялата страница на даденото въплъщение да бъде зачеркната на Книгата на живота. Той иска единствено непрекъснато да преживява, да се безпокои, вълнува, страхува, завижда, злобее, дразни, да произвежда всевъзможни въжделения, да ласкае, да се унижава, да засища алчността си, да се преструва, да играе различни роли. Да се засити и задоволи астралът е невъзможно, както и човека, трупащ пари. Привидно удовлетворение може да настъпи за кратко време, след което желанието пламва с нова сила. Подчинението на астрала довежда до страшни последици, отдавайки човека във властта на тъмните. Затова те действат предимно чрез астрала и върху астрала. Астралът е средоточието на саможивостта. Думите “Отвърни се от себе си” имат предвид именно астрала, а не висшето “Аз” на човека.
До нас може да се дойде само надмогвайки личните настроения и постоянно менящите се състояния на астрала. Обикновените хора са погълнати от тях и живеят с тях. Ако бъдат лишени от тези преживявания, те няма да има с какво да живеят, но ще дойде момент, когато астралната обвивка ще бъде отхвърлена и ако човек е живял само с нея и в нея, с какво ще живее, когато тя му се отнеме? Но Агни йогът пренася битието си в мисълта, освободена от дребно-емоционалните преживявания на астрала. Съзнанието трябва да се отдели от завистта, страха, безпокойството, алчността и всички останали дребни чувства, толкова характерни за астралната обвивка. Низшето и висшето не могат да се съчетават. Учението отделя всичко дребнаво и принизяващо в мисленето и го отхвърля настрана. Да се достигне до нас може само по върховете, над обикновените житейски дребнавости, в които е потопено толкова пълно съзнанието на обикновените хора.
Дори Високи духове, като св. Антоний, са били принудени да водят дълга и упорита борба със своята нисша природа, преди да я покорят и овладеят. Това, обаче, не е показател за непригодност на духа, а по-скоро обратно. Колкото по-високо иска да се издигне той, толкова по-силна е борбата и толкова повече противодействащи на възхода качества трябва да бъдат преодолени. Разгарянето на огньовете е опасно и създава затруднения поради това, че, ако не бъдат насочени нагоре, устремени надолу те засилват активността на низшето “аз” и неговите неизживени свойства. Много падения се обуславят точно от това обстоятелство. В обикновените условия, когато отсъства устременост и огньовете спят, човек все някак успява да овладее себе си и да управлява своите импулси. Но когато огньовете започнат да горят, те усилват всички скрити наклонности на човешката природа. Висшето “Аз” влече човека нагоре, а низшето го тласка надолу. И в тази борба на двете в едното трябва да победи висшето “Аз”. Не е възможно дори и да си представи човек какви печални и тежки последици поражда победата на низшето “аз” над висшето. В плътния свят те все още не са видни така, както в Надземния. Не трябва да се заблуждаваме от привидната външна победа, когато астралът престорено се е смирил, за да въстане при първият предоставил му се случай.
Физическото тяло само е развратило астрала. Астралът се е научил и е привикнал да действа така, както го е научило на това плътното тяло. И вече научен, на свой ред е започнал да въздейства и да влияе на последното. Човекът се е издигнал нагоре, съзнанието му е надрасло миналото, но наученият от самия него астрал продължава да вибрира по зададения му някога тон. И тогава започва борба между предишните постановки и новото състояние на съзнанието. Ето тук именно се налага обуздаването на астрала и подчиняването му на волята и новите правила на поведение. И както по-рано тялото го е учило на неща, на които не е трябвало да го учи и които не съответстват на новата степен, достигната от съзнанието, така и сега именно тялото трябва да го преобучава и научи на достойно поведение както на яве, така и на сън. Защото сънят най-точно показва доколко астралът е усвоил новите норми на поведение. Тази борба не е никак лесна, което личи от факта, че някои аскети са прибягвали до самобичуване на тялото и други подобни методи, за да постигнат победа над тялото, а по същество става дума за астрала. Тайната на успеха в борбата със своето низше “аз” се заключва в разбирането, че астралната обвивка е временна, а духът е вечен. Астралът е силен с волята, т.е. с енергията, вложена по-рано в него от човека, неговият повелител и господар. Не трябва да се забравя никога, че човекът е господар в своя микрокосмос. Всички обвивки са длъжни да му се подчиняват, стига само сам той да не им е предал властта си над себе си.
Какви ли прийоми и способи не са прилагали аскетите, отшелниците и подвижниците от миналите времена, за да накарат астрала си да им се подчинява. Само-измъчванията и веригите показват колко силен е той и колко трудно е било да бъде сломен с обикновените методи. Агни йога указва да се води борбата с единното начало на духа, без да се прибягва до такива способи. В Тънкия свят веригите не могат да се вземат, а няма и физическо тяло, което да се изтезава. Това поставя ролята на духа на първо място в борбата със своеволията на астрала.
Астралът е бил научен на много неща от мозъка и тези знания той е запомнил много добре. Ако тези знания са добри, няма за какво да се безпокоим. Но ако не са добри, трябва доста да се потрудим, за да се освободим от злото. Да се приучи астралът към употребата на алкохол, тютюн или наркотици не е трудно. Но да се отучи от тези привички вече е много по-сложно. Всичко, на което се е научил астралът, е станало с разрешение на волята. Затова тази същата воля, но приложена в много по-силна степен и с много по-силно напрежение, може да научи астрала и на противоположното явление. Въздържането, дори и в малкото и малките обуздавания на своеволията на астрала и неговите привички, неотклонно приближават към неговото овладяване. Дисциплината на мълчанието е добра тренировка за тази неугледна обвивка, която постоянно привлича вниманието към себе си, особено със склонността си към многословие. Но и във всяко състояние може нещо да се направи в насока към обуздаване своеволията на астрала и сдържаността на поведението ще бъде за него най-добрата юзда.
Във всички жестове и мимики на маймуните могат да се видят движенията на неконтролируемия астрал. Да не наподобяваме на тях. Но колко често хората се държат не по-добре от маймуните. Проявата на безконтролно своеволие от страна на астралната обвивка е показател за пълна разпуснатост на психическата енергия при човека и нейното недопустимо разточителство. Подобно състояние на астрала предизвиква съжаление, неуважение и даже презрение от страна на околните. Негов антипод ще бъдат сдържаността и самообладанието Много са неизживените качества, останали от далечното минало в човека. Всички тези животински инстинкти трябва да бъдат взети под строг контрол. Но овладените жестове и изражение на лицето се толкава редки у хората, че подобна сдържаност предизвиква чувство на някаква неловкост и дори страх, когато при опит да се предизвикат едни или други реакции в събеседника се срещне пълно равновесие, невъзмутимост и отсъствие на очакваното движение на астрала. Хората постоянно несъзнателно се стремят да си въздействат един на друг и усилието да се поддаваш на подобни въздействия, сдържайки импулсивността на астрала, постепенно налага властта на волята над него. Възможно е всекидневно да си поставяте задача да не се поддавате на никакви въздействия върху астрала от страна на околните не само хора, а и обстоятелства. Не трябва в услуга на общоприетата вежливост да позволяваме на астрала да се криви и да наподобява маймуна. Дори заради простото самоуважение и осъзнаване достойнството на духа, своеволието на астралната обвивка трябва да бъде обуздано.
Ако човек не допуска в живота си някои нежелателни мисли и действия, а на сън им се отдава с въжделение, значи тези мисли и чувства не са изживени напълно. Тогава е необходимо с твърда и решителна заповед на волята преди заспиване да се пресекат тези явления. Но ако влечението към тях в дълбините на съзнанието все още не е напълно изживяно, значи корените на злото са все още живи, значи посетите негодни семена чакат благоприятни външни условия, за да дадат отново своите отровни кълнове. Своенравното животно се връзва изкъсо. Астралът е животинското начало в човека и ако не е укротен и обуздан, също следва да бъде поставен на верига. Подвижниците са се опивали да го овладеят и подчинят с помощта на пост и молитва, нощни и дневни бдения, непрекъснат труд и пр. Други са носили власеници и вериги и даже са изтезавали тялото си със самобичуване и други мерки, само и само да обуздаят тази неудържима обвивка склонна към всякакви излишества, несдържаност на чувствата и разпуснатост на психическата енергия. Но волята слага край на своеволията на астрална и взема под контрол всички чувства.
Астралът може тайно от бодърстващото съзнание да лелее в своите лабиринти и тъмни задънени ходове привързаност към това, което е било допуснато някога в миналото и с което не му се иска да се раздели. Такива мисли излизат от дълбините на собственото минало, когато са били допуснати постъпки и действия, произтичащи от подлежащи на изживяване свойства на нисшата природа и своеволията на астрална Тези отзвуци от миналото се проявяват под формата на мислени образи, ярки и привлекателни, за да въвлекат съзнанието в своя водовъртеж и да предизвикат съчетаване на съзнанието с тях. Такива рецидиви от миналото могат да бъдат много опасни , ако се попадне под тяхно влияние. Борбата със своя астрал е трудно изпитание по пътя на всеки ученик. Изключения не познаваме. Същността на тази борба се заключва в това, че астралът се стреми да въвлече съзнанието в орбитата на своите въжделения и желания, които нямат брой и предел. Достатъчно е да им се отстъпи в нещо и те веднага започват да растат, да се усилват и да се разгарят, изисквайки удовлетворение.
Ако човек страда от чревоугодие и е решил твърдо да премине на строг пост, то, независимо от строгото спазване на въздържанието от храна, усилията му няма да дадат резултат, ако в мислите му остане неизживяно желанието да похапне вкусно и особено ако той допуска подобни мисли в съзнанието си. Но дори и да не допуска такива мисли, ако желанието за храна все още живее в дълбочина и не е изживяно окончателно, рецидивите на въжделенията на астрала ще продължават да дават да се разбере за тях. Образуването на склонностите на астрала е станало в далечното минало и затова борбата с тях изисква време. Привикнал и приучен да реагира на определени въздействия, той ще продължи да прави това докато грубата астрална материя, влизаща в неговия състав, не бъде заместена с по-тънка, очистена и неспособна да отговаря на нисшите вибрации от определен порядък. Така както чистата храна очиства физическото тяло от нагара на нечистата, така и чистите мисли, чувства и желания пречистват астралното тяло от по-грубите и тежки частици астрална материя.
Ако тялото бъде лишено от храна, то умира. Ако астралното тяло бъде лишено от подхранване с определени нежелателни мисли, чувства и емоции, в него ще отмрат елементите, съответстващи на тях и ще се заменят с нови. Така въздържането от негодни мисли, предизвикващи съзвучни на тях мисли в астралния проводник, ще има напълно реални резултати. Очистването на обвивките от частиците груба материя е задача на ученика.
Копието, неотклонно надвесено или не заспиващо над дракона, може да се разбира и като символ на постоянната бдителност и стоенето на стража над своеволията на астрала и стремежът му да въвлече съзнанието в орбитата на неговите въжделения и към всичко това, което изглежда вече изживяно, преодоляно и погребано в миналото. Астралът е много жизнен, а отсечените глави на змея израстват отново и в дълбините му все още могат да се таят някакви не унищожени докрай семена на нежелателни свойства и желания, нуждаещи се от обуздаване при всеки опит да се проявят. При неотклонна устременост всички те ще отлетят като есенни листа, но когато не са отлетели, е нужен постоянен контрол. Трябва да се държи юздата на тях, но не трябва да се спира мислено продължително на тях, за да не се събудят за живот заспали кармични установки.
Астралните емоции имат власт над съзнанието само в момента, когато се преживяват. Минава време, те затихват и се заместват от нови. Щастие е за човека, че се забравя всичко, дори и най-голямата мъка. Астралът не издържа на монотонност и еднообразие, тъй като неговата същност се основава на постоянната смяна на усещанията. Затова е възможно да не им се придава голямо значение и да не се допуска изпадането под тяхна власт.
Освобождаването от астралния проводник, докато човек е още на Земята, представлява достижение на Архата. Изпълнил своето предназначение, астралът става ненужен. Затова докато го има не трябва да се съобразяваме с него и няма да отстъпваме на неговите своеволия, изисквания, и желания Нека радостно и победно да навлезем в новото разбиране и новото взаимоотношение със своите обвивки, които са подчинени на духа и се намират под неговата власт и контрол.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|
Астралът
(не*избе*жна)
