|
Ужасяващите събития на отиващата си година разкриват истинското значение на Коледа.
Снимка: Ройтерс
Д-р Джеймс Джоунс, в. "Дейли телеграф"
Адът слезе на земята. Атентатите в Лондон, земетресението в Пакистан, унищожителното цунами изпълниха 2005 г. с апокалиптични образи на един свят, обсаден от тероризъм и природни бедствия. Засегнатите от тези ужасяващи събития заживяха с усещането, че настъпва краят на света.
Парадоксално, но именно на фона на този ад тазгодишната Коледа се откроява много по-ярко, отколкото на фона на украсите и светлинките, които известните личности се надпреварват да накичат. Тези трагедии ни разкриват истинското значение на Коледа и изписват прелюдията на първата известна коледна песен: "Слава на Бога и мир на земята".
Ужасяващите събития на отиващата си година обединяват цялата планета в стремежа за край на тиранията на терора и с надеждата за свят без бедствия. Те ни поставят на колене и насочват душите ни към Бог, който стана част от света, създаден от самия него.
Затова онези, които искат да маргинализират християнството и да заменят Коледа със зимен фестивал, не само се опитват да изтръгнат скелета от тялото на културата ни, те просто пропускат най-важното. Мирът стои над културите и традициите.
Истините, които са същината на Коледа, са в основата на християнството, те са стожерите на цивилизацията ни. Влиянието на християнството е навсякъде - в архитектурата, в литературата, поезията, музиката, историята, в нашите закони, в конституциите.
Да се подчиним на атеизма и да се откажем от Коледа е все едно да изтеглим най-дългата нишка от материята на културната ни история. Християнската приказка е вдъхновявала поети, музиканти и някои от най-блестящите социални реформатори като Уилбърфорс и Шафтсбъри.
Един историк бе изчислил, че три четвърти от социалните реформи на XIX век са пряко свързани с християнството. Законът за отмяна на търговията с роби на Уилям Уилбърфорс е част от цял процес, променил не само една империя, но целия свят.
Християнството мотивира такива велики личности като Мартин Лутър Кинг, то продължава да вдъхновява безименни герои, които и до днес отдават живота си в помощ на другите.
Нима поборниците за политическата коректност искат да изтрием от собствената си култура това вдъхновение с призивите за премахване на празнуването на Коледа?
Защото знам, че другите религиозни общности не искат това от нас. Мюсюлманите не се притесняват от това, че празнуваме Коледа. Те са далеч по-засегнати от профанизирането на Бог и от снижаването на моралните стандарти. Те не влизат в сделки с политическите атеисти, които използват мултикултурата като прикритие за напъните на религиите начело с християнството да се изхвърлят от обществения живот.
Вярата е много лично нещо. Липсата на мир заразява света като болест и поболява и душите на хората. Адът също може да бъде много личен. Атмосферата и настроението на Коледа понякога разкрива безплодието на вътрешния ни мир. Чувството на самота, на отхвърленост, провалените лични отношения, проблемите в семейството се изострят, когато всички наоколо празнуват.
На Коледа една светлина озарява тъмата на съществуването ни по невероятен начин. Тя ни казва, че Господ не ни е изоставил, въпреки че този луд свят ни кара да си мислим точно обратното. Божията цел на земята е мир, а не ад. Той доказа това с плът и кръв. И обещанието му звучи в коледната ангелска песен: "За теб днес се роди Спасител, Христос".
Бог знае, че се нуждаем от спасение - от себе си, от това, което причиняваме на планетата, от това, което правим един другиму. Спасението е Божият дар, но това е горчиво-сладък дар за човешката раса, която се гордее с прогреса. За гордостта ни е шамар да признаем, че душите ни боледуват и се нуждаем от прошка и помощ.
Това са Божите дарове за Коледа. Те трябва да бъдат приети с цялата благодарност и облекчение, присъщи на спасения от удавяне в бурно море.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|
Коледните истини за нашия свят
(не*избе*жна)