(християнска притча)
На един урок Учителят казал:
-Гениалността на композитора се проявява в написаната от него музика, анализирайки нотите, гениалността няма да видиш. Талантът на поета се изразява в неговите стихове, но изучавайки стиховете, талант няма да постигнеш. Бог се проявява в мирозданието, но и най-щателните изследвания на вселената няма да ти разкрият Бог, по същия начин, по който колкото и да разрязваш тялото, няма да намериш душата.
След лекцията някой попитал:
-Как тогава да постигнем Бог?
-Като гледаде на света, без да анализирате нищо.
-А как трябва да гледаме?
-Селянинът, стремящ се да намери красотата в залеза, ще вижда само слънцето, небето, облаците и линията на хоризонта дотогава, докато не осъзнае, че красотата съществува сама за себе си. Красотата това е способността да виждаш. Опитите да познаеш Бог ще завършват с неуспех, докато не осъзнаете, че не можете да видите Бог като някаква същност; за това се иска особено умение да се гледа, свойствено само на малките деца – неизкривено от измислени доктрини и убеждения.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|