МОЛИТВАТА НА ЖАБАТА
Християнска притча

Веднъж нощната молитва на брат Бруно била нарушена от силно жабешко квакане. Всичките му опити да не обръща внимание на тези звуци били напразни, затова той извикал през прозореца:
- Тихо! Трябва да се помоля.
Брат Бруно бил свят човек и молбата му била изпълнена незабавно. Всички живи същества млъкнали, за да не му пречат да се моли.
Но тук се раздал още един звук, пречещ му да се моли. Вътрешният глас казал:
- Може би квакането на тази жаба е не по-малко приятен звук за Бог отколкото пеенето на твоите псалми.
- Как може жабешкото квакане да радва ушите на Господ? – насмешливо възразил Бруно.
Обаче гласът нямал намерение да се предава:
- А защо според теб Бог е създал звука?
Бруно решил да изясни това. Той се подал отново през прозореца и извикал: “Пейте!”. Въздухът се напълнил с равномерно жабешко квакане, идващо от всички близки водоеми. Бруно се заслушал в звуците и гласовете престанали да го дразнят; той усетил, че ако не им се съпротивлява, те само обогатявали тишината.
С това откритие сърцето на Бруно усетило единните вибрации с Вселената и за първи път в живота си той разбрал какво значи истинска молитва.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.