Ето по това сме съгласни един с друг-щом работи, значи е знание.
Пак да цитирам любима мисъл от Хъбард-Не е важно дали е истина, важното е да работи.
Щом ти казваш, че е от опита-така да бъде.
Аз от опит знам, че като изневиделица ме тресне нещо по главата, все излиза вярно.
Така, как Менделеев го е треснала таблицата му. Така как рисуват карикатури с крушка над главата.
Преди години не вярвах в такива знания и умът ми все каканижеше като твоя-отде пък това ми се пръкна в главата, логиката ми говори съвсем друго. Особено гадно беше, когато крушката светеше едно, а умът кудкудякаше друго.
Обикновено напук на ума избирах крушката.
И след години понякога умът идваше на акъла на крушката.
Та-от опит съм свикнала да вярвам на крушките...
В училище бях много добра математичка и се кефех на задачите със звездички. И знам как ги решавах, въртя, суча, опитвам, чопля си ума и в един момент просто ми блесва в главата отникъде.
Чела съм, че и големите открития така се правят-мислиш, мислиш и настройваш подсъзнанието си към съответния проблем. После се отнасяш по други задачи и решението на проблема само се появява в главата ти.
Отбележи-не като логически акт, а като квантов скок в съвършено неизвестна посока.
Аз лично това не го свързвам с опита, ма как каеш.
Във всеки случай колкото и да мисля от личен опит отде се появява решението на непозната задача за мен-и непознато решение, не мога да го свържа ни с логическото мислене, ни с опита.
По тоя въпрос има отдавна и научни изследвания и трактати, не вярвам никога да не си чел подобно.
Получавай знание както си искаш. Задавай си въпроси, решавай си ги логично и си получавай отговорите.
Как си като математик?
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|