|
1. Логиката това е инструмент. Това е механизъм, на който на входа се намират външните условия, по-точно тяхната съвкупност, а на изхода - решението. Логиката е механизъм за вземане на решение при дадени конкретни условия.
2. По-нататък. Логиката според нормалното ни разбиране - това е Първата Логика (Л1), това е "Логиката на Аристотел". Що касае Втората Логика (Л2), то всяко действие на притежателя на Л2 може да се струва на притежателя на Л1 нелогично. Ако обаче се огледа назад, той ще открие някаква "закономерна верига". Т.е. на въпроса "да се женя или да не се женя" само Сократ може да отговори: "Прави, каквото искаш, все ще съжаляваш".
3. Защо става така? Защото външните фактори във всяка ситуация са безкрайно много. Казваме, че те са 18 000 - това е канонично число за обозначаване на "малка безкрайност", има още и голяма - 72 000 000. Човек не може да отчете всички 18 000 фактора при вземане на решение.
4. Съответно от тези 18 000 той подбира няколко важни, въз основа на които взема решение. Отделянето на важните външни фактори от неважните, изборът на критерии за последващия избор ние наричаме "прокарване на граници при разглеждането на процесите и явленията".
5. Съответно изборът на актори е важен при славненията -еднакво или различно? Слон и мравка - това е едно и също в границите на "живо-неживо". Но в границите на "млекопитаещо-насекомо" те са различни.
6. Притежателят на Л1 може само да предполага за съществуването на граници. За него наборът фактори е винаги един и същ.
7. Фактически това означава, че той не умее да оперира с границите. Това води до образуването на автоматични реакции. Например обида. Случва се нещо и човек нищо не може да направи с него, той се обижда. Това става автоматично. В такава ситуация човек просто не вижда друг изход, освен да се обиди - вече са прокарани границите. Или той някога сам ги е прокарал, или някой го е научил.
9. Съответно в тези граници човек си мисли-"Е, аз не съм робот! Аз чувствам?". А всъщност в тези граници се намират бутоните; този човек на практика е робот.
10. Втората логика е НАУКА-ИЗКУСТВО за границите. Ние ползваме Л2 за прокарване на граници - за извеждане на важните фактори от всичките 18 000. И едва след това, в прокараните вече граници, действа първата логика.
11. Защо казвам НАУКА-ИЗКУСТВО? Защото да алгоритмизираш избора на важни фактори от бедклайно число е невъзможно.
12. Процесът на мислене на притежателя на Л2 е: а) прокарване на граници с помощта на Втората логика, изборът на важните фактори за вземане на решение; б) вземане на решение с Първата Логика във вече прокараните с помощта на Л2 граници; в) действие на основата на решението с поемане на отговорност за последствията от това действие. Тези три етапа на практика са неделими.
13. Поемането на отговорност е нужно за компенсация на избора на фактори: подбирайки важните фактори, аз не съм предвидил цялото безкрайно число от възможни развития на събитията след моето действие. Но поемайки отговорност, аз компенсирам този избор. Всъщност от отговорността няма къде да се скриеш, но в случая е важно това да бъде съзнателно поемане на отговорност.
14. Действието също влиза в този процес. РАЗБИРАНЕТО Е НУЖНО САМО ЗА ДЕЙСТВИЕТО - И ЗА НИЩО ПОВЕЧЕ. Граници могат да се прокарат по всички от 72 000 000 милиона начина. Единствено действието е способно да затвърди процеса на прокарване на граници. Абстрактните разсъждения са безкрайни. А така също и безплодни. Това е пътечката към менталното блато.
15. Към задълбочаване на разбирането води единствено действието. Към усъвършенстване на майсторството при действията - задълбочаване на разбирането. Спиралата е "разбиране-действие-разбиране-действие-разбиране".
16. По-нататък. На всеки етап от "разбиране-действие" са важни личностните качества на човека. По-смелият човек ще отдели едни фактори и ще приеме друго решение. Съответно, за усъвършенстване на мисленето е необходимо развитието на всичките 18 000 качества. развиването на качествата се случва само чрез действието.
17. Развиването на всичките 18 000 качества води до това, че действията стават по-правилни. Смелият, добър, благороден, бърз и точен човек действа по-правилно от страхливия, зъл, подъл, комплексиран.
18. При това, ако той пригежава Л2, то вижда относителността на морала и законите. Той не се опира на каквито и да било външни "патерици" при вземането на решения. В този случай ние говорим за Твоята Абсолютна Скала. Човек, притежаващ Л2, във всяка ситуация прокарва граници, без да се опира на външната скала на ценностите. Бидейки максимално честен, той избира всеки път от безкрайно множество решения (действия) - единствено правилното решение (действие). Във всяка ситуация той върши правилното и не върши неправилното.
19. Твоята Абсолютна Скала е Твоята скала, привързана към теб. Тя е и Абсолютната скала, привързана към абсолюта.
20. Втората Логика е наука-изкуство за моделите. За това как да се строят те. Човек не може да възприема света непосредствено. Светът трябва да бъде описан. За себе си. Това и се нарича "построяване на моделите на явленията".
21. Моделът е също отделяне на важните за даден момент фактори от цялото множество. Моделът описва явленията, все едно че съществуват само тези взети под внимание фактори. Това собствено е и провеждането на граници.
22. Съответно от "модела на явленията" става ясно как да се държим с него - произтича решение и действие.
23. Притежателят на Л1 забравя, че моделът не е светът, че моделът е само модел и започва да действа така, все едно целият свят се вмества в неговото описание, в неговия модел. Това продължава дотогава, докато светът не се прояви по друг начин. В този момент може да се забележи, че описанието се е оказало невярно. Но обикновено за притежателя на Л1 това изглежда само като "удар" и "проблем".
24. Същото е и коанът. Коанът не е загадка. Той е описание на жизнената ситуация. Просто едновременно се предявяват два противоречащи си един на друг модели на едно и също явление. Едно и също явление се описва по два начина така, че тези два модела не могат да се съвместят един с друг, оставайки на нивото на модела. Не можеш да простроиш модел, който да включва и едното, и другото. Това е като конуса и неговите проекции. Конусът е явлението, а проекцията е моделът. В коана се проявяват едновременно и трийгълникът, и кръгът. Оставайки в двемерна плоскост, те не могат да се съвместят. И това не е екзотика - това е всяка жизнена ситуация, всяко явление. Как строиш отношенията си с любимия човек: привързвайки се или не. Да не се привързваш значи да лъжеш, да лицемерничиш, да се обграждаш, сам да строиш прегради, да не би, не дай боже, да се привържеш. Да се привържеш значи да започнеш да зависиш от поведението на човека и сам се оплиташ в собствените си връвчици. "Да се женя или да не се женя?".
25. По този начин Втората Логика това е мъдростта.Школата по Втора Логика - е за развиване на мисленето.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|
ВТОРАТА ЛОГИКА
(не*избе*жна)
