|
Измененията в интензивността на слънчевата светлина предизвикват цикли на затопляне и охлаждане на Земята. Някои от тези цикли-например четирите големи ледникови-междуледникови периода през последните 400 000 г - продължават дълги периоди от време и имат широки амплитуди от 5-6°C. През последните 10 000 години Земята се намира в топлата междуледникова фаза на такъв цикъл. Съществуват и по-кратки цикли (например най-къс е 11-годишният цикъл на слънчевите петна), които също предизвикват промени в климата, но там амплитудата е много по-малка. През последните 1000 години тя е варирала около 1°C. Други природни причини за изменение на климата са изменението на океанските течения и вулканите.
99% от сухата атмосфера се състои от азот и кислород, които са относително прозрачни за слънчевата и инфрачервената енергия. Естествените атмосферни газове, които предизвикват естествен парников ефект на земята възлизат на по-малко от 1% от атмосферата.
Тези газове обаче (вкл. водните пари) увеличават средната температура на земната повърхност от -19°C до +14°C - разлика от 33°C. И понеже концентрацията на естествените газове е толкова ниска, емисиите в резултат на човешката дейност оказват значително влияние.
Данните от сърцевината на ледените блокове, получени от полярните ледени масиви, показват, че концентрацията на СО2 е била много стабилна за периода отпреди 10 000 години допреди 250 години, като се е запазвала в границите на 260-280 части на милион в обемно отношение, а през последните десетилетия се е увеличила на 370.
За същото време концентрацията на метана е скочила с 151%, а на двуазотния оксид - 17%. Съществуват доказателства и за концентрация на редица други газове, напълно отстъствали в атмосферата преди промишлената епоха.
Рязкото покачване на нивата на концентрации на парниковите газове няма прецедент през последните поне 420 000 години, а вероятно и през последните 20 млн.
Концентрация на въглероден диоксид за последните 1000 години
Аномалии за северното полукълбо в градуси за периода 1961-1990
Средната степен на затопляне през 20-и век е 0,6°C. 20-и век вероятно е бил най-топлият през цялото хилядолетие, 90-те години са били най-топлото десетилетие на 20-и век, а 1998 год. - най-топлата година.
Климатичните модели показват, че затоплянето през първата половина на 20-и век най-вероятно се дължи на комбинацията от засилено слънчево излъчване, намалено присъствие на вулканична дейност и нарастващото ниво на концентрация на парникови газове. През последните 50 годин. обаче не е забелязана никаква значима трайна тенденция в слънчевата интензивност, а е увеличено количеството вулканичен прах, така че природното въздействие би трябвало да доведе до застудяване.
Годишни аномалии в градуси °C на земната повърхност (червена линия) и спътникови наблюдения на долните слоеве на атмосферата (синя линия)
Експерти прогнозират, че средното покачване на морското равнище до 2100 г ще бъде между 9 и 88см. Това покачване се дължи на топенето на ледниците и разширяването на обема на морската вода от затоплянето.
Сред данните за палеоклимата съществуват ясни свидетелства, че системата на климата е претърпяла широкомащабни резки изменения в периода преди 10 000 и 15 000 години. Когато климатичната система е в нестабилно състояние, може да предизвика промяна от 10°C за няколко десетилетия. Такива промени не са се случвали в последните 10 000 години стабилен холоценски климат. Ако такива настъпят, те ще бъдат катастрофални, защото няма да предоставят реална възможност за адаптация.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|
ГЛОБАЛНИТЕ ПРОМЕНИ В КЛИМАТА
(не*избе*жна)
