|
СОБСТВЕНАТА ВАЖНОСТ
Аз отидох в хотела в определения час, Не чаках нито минута. Веднага видях как Карлос се спуска по стълбите, водещи към стаите. Здрависахме се и отидохме в ресторанта, където ни сервираха възхитителна закуска. В един момент аз исках да попитам нещо, но той ме накара да замълча. Закусвахме в тишина.
Когато приключихме, отидохме да се разходим по улица Донселес по посока на Цокъла.
Докато разглеждахме ?букинистическите? магазини, Карлос ми каза, че той изобщо няма навика да се среща лично с хората, но моят случай е особен, защото той бил получил знак. Тъй като не знаех какво има предвид, аз предпочетох да мълча, тъй като всичко, което бих могъл да кажа, можеше единствено да покаже моето невежество.
Той добави, че аз не трябва да бъркам неговата отстъпчивост с личен интерес.
Аз много пъти съм казвал, че енергийното ми състояние не ми позволява да вземам ученици. По тази причина хората много пъти се разочароват от мен, но не и от пътя на воина!
Ние говорехме на различни теми. Той ми задаваше много въпроси за живота ми, поиска телефонния ми номер и ми каза, че следващата нощ ще дава прием в къщата на своя приятелка. Покани ме да му помагам, но ми каза, че нашите отношения трябва да си останат тайна. Казах му, че искам да отида и той ми даде адреса и времето.
В една от книжарниците, които посещавахме, намерихме екземпляр от една от неговите книги със заглавие "Една отделна реалност". Тя се намираше на рафта на белетристиката и това много го обезпокои. Той изкоментира, че хората толкова са привързани към ежедневието, че дори не могат да помислят за тайната, която ни обкръжава. Когато срещнем нещо неизвестно, ние автоматично го класифицираме в удобна категория, а след това го забравяме.
Аз забелязах, че Карлос прелистваше книгите с интерес и понякога прекарваше ръка през тях с чувство на уважение. Той каза, че това са повече от книги, това са хранилища със знание и че трябва да се предадеш на знанието, и няма значение формата, под която то идва. Той добави, че информацията, от която се нуждаем, за да увеличим осъзнаването, се крие по тези места, за които мислим най-малко, и ако не бяхме толкова твърди, както обикновено, всичко в нашето обкръжение би ни разказвало невероятни тайни.
Ние трябва единствено да се отворим за знанието и то ще се устреми към нас подобно на лавина.
Разглеждайки масата, на която бяха изложени книгите с най-ниската цена, той беше възхитен от това колко евтини могат да бъдат прочетените книги в сравнение с новите. По неговото мнение това доказваше, че хората в действителност не търсят информация. Това, което те търсят, е статуса на купувач.
Аз го попитах той какво предпочита да чете и той отвърна, че му харесва да знае за всичко. Обаче в конкретния случай търсел книга с поезия, в частност някакво старо издание, което никога по-късно не е било препечатвано. Той ме помоли да му помогна да я намеря.
В течение на дълго време ние преобърнахме купища книги. В края на краищата той изрезе с пакет книги, но не и с тази, която търсеше. С виновна усмивка си призна:
С мен винаги така става!
***
Из всички подаръци, които сме получили, личната важност е най-жестокият. Тя преобразува магическото и пълно с живот същество в беден високомерен и непристоен дявол.
Показвайки краката си, той каза, че усещането за собствена важност ни кара да правим абсурдни неща.
Вижте мен! Аз веднъж си купих чифт прекрасни обувки, които тежат почти килограм всяка. Аз прахосах 500 долара, за да влача навсякъде огромните си обувки!
Заради нашата важност ние сме препълнени със злост, завист и разстройства, ние позволяваме да ни водят чувствата на удоволствие и бягаме от задачата за познание на самите себе си под предлози като: "това ме прави ленив" или "това е толкова изморително"! Зад всичко това стои безпокойство, което се опитваме да заставим да замълчи с все по-плътен и все по-малко естествен вътрешен диалог.
******
Друг път Карос ни каза, че демонът на важността не засяга само тези, които си мислят, че са учители, това е общ проблем. Един от твърдите му бастиони е собствената външност.
Това беше пункт, който винаги ме е травмирал. Дон Хуан имаше навика да разпалва моето негодуване, осмивайки ръста ми. Той имаше навика да ми казва: "Сред по-дребните има повече егоисти! Ти си дребен и противен; на теб не ти остава друг начин да бъдеш известен, защото иначе ти просто не съществуваш!" Той твърдеше, че простия факт да ме наблюдава предизвиква гадене у него, за което ми е безкрайно благодарен(
Аз се обиждах от коментарите му, защото бях убеден, че той преувеличава недостатъците ми. Но веднъж влязох в магазин в Лос Анжелис и разбрах, че той имаше основание. Аз чух как някой говори по посока на мен: "Дребни!" и аз се почувствах толкова раздразнен, че се обърнах и неистово го ударих с юмрук по лицето. По-късно разбрах, че този мъж не е говорел на мен, а просто си е броил дребните пари.
Един от съветите, които Дон Хуан ни даваше, беше в течение на нашето формиране като воини да се въздържаме от използването на това, което той наричаше "инструменти за увековечаване на себето". Той включваше в тази категория такива неща като огледала, дипломи, академични звания и албуми със снимки на личната ни история. Маговете от неговата група приеха този съвет в буквалната му форма, но ние, учениците, не му придавахме значение. Но все пак, поради някои причини аз възприех указанието му в крайна форма и оттогава не позволявам никому дори да ме фотографира.
Навремето при провеждане на конференциите аз обяснявах, че фотографиите са увековечаване на себеотразяването и че моето нежелание има за цел да поддържа удобна неопределеност относно моята персона. По-късно разбрах, че една дама, която беше сред помощниците и която се считаше за духовен водач, коментирала, че ако имала такова лице като моето-на мексикански келнер, тя също не би позволила да я фотографират.
********
Карлос продължаваше да обяснява, че собствената важност се храни с този същия вид енергия, който ни позволява да сънуваме. Затова загубата и е основно условие за нагуализма, тъй като това освобождава излишък енергия за наше ползване, а също така и защото без това предупреждение пътят на воина може да ни доведе до грешка.
Това е същото, което се е случило с много ученици, те започвали добре, икономисвайки енергията си и развивайки потенциалните си възможности. Но те не се усещали, че в степента в която получават сила, в същата степен отглеждат в себе си паразит. Ако възнамеряваме да отстъпваме под натиска на егото, по-добре да го правим като обикновени хора, защото маг, който се счита за важен, е най-тъжното нещо.
Имайте предвид, че личната важност е предателска. Тя може да се маскира под фасадата на почти безупречно смирение, тъй като тя не бърза. След цял живот борба е достатъчна малка небрежност, лекичко да се подхлъзнете и тя веднага като вирус, изведен в тишина, или като онези жаби, които чакат в течение на много години под пясъка на пустинята и с първите капки дъжд се пробуждат от летаргията и се размножават.
Да отчита природата и е задължение на бенефактора - дапришпорва важността на ученика, докато тя не се взриви. Той не може да чувства жалост. Воинът трябва да разбере как да бъде смирен на най-трудния път или той няма да има дори минимална възможност за успех под стрелите на неизвестното.
Дон Хуан удряше учениците си с жестокост. Той ни поръчваше да бъдем бдителни 24 часа в денонощието, за да държим на разстояние осемкракия АЗ. Естествено, ние не му обръщахме внимание! С изключение на Елихио, най-напредналия ученик, всички други се поддадоха на нашата позорна склонност. В случая с Ла Горда това беше фатално.
МИНИМАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
По време на конференцията, когато той ни обясняваше методите на нагуала, използвани в помощ на учениците, един от присъстващите, прекъсвайки го, се нахвърли върху него:
Карлос, ти винаги казваш, че без нагуал няма никаква свобода, но това е защото ти си имал учител! Какво можем да направим ние, които нямаме такъв късмет?
Той избухна:
Това не е вярно, вие имате цялата необходима информация! какво още искате? Вие се надявате да получавате всичко безплатно, без каквото и да е усилие? Ако се осланяте други да вършат работат вместо вас, вие сте загубени!
С упрек той се надсмя над човешките слабости, които ни довеждат дотам да се надяваме другите да направят всичко, за да можем ние след това да получим максималното възможно преимущество. Той каза, че това е противоположно на поведението на воина.
Всичко, от което човек се нуждае, това е минималният шанс да знае за възможностите, открити от маговете. Воинът не се надява те да дойдат и да го ритат по задника, за да се движи. Той е напред и той казва: "Аз мога! И аз мога да го направя сам!"
ОТ УЧИТЕЛИ НЯМА НУЖДА
По друг повод аз го попитах:
Карлос, какво определя това обикновеният човек да получи достъп до знанията на маговете?
Намерението - отвърна той. - Намерението на човека е длъжно да направи предложение на духа и той е длъжен да го приеме, поставяйки възможности за развитие на пътя му. В миналото единственият достъпен път се е състоял в това те да бъдат указани от нагуала непоследствено. В настояще време обикновеният човек има възможност да се ориентира чрез публикациите.
Правейки опит за достъп до света на маговете, трябва да се подготвиш. Непредвиденият сблъсък със силата няма да донесе нищо, освен животински уплах за търсача, който от този момент ще започне да се кълне, че магията е работа на дявола или че всичко е чиста лъжа.
Но лошо проведената подготовка, която разпалва собствената важност вместо да увеличи удивлението и желанието за изучаване, става почти пълно препятствие за ученика. Този, който идва при нагуала почти изцяло наситен с вярвания, няма никаква възможност да се придвижи напред.
Затова следващото задължително условие, за да тръгнеш по пътя на знанието, е най-дълбока честност. Необходимо е да се освободи порта, за да пристигне корабът, признавайки, че по същество ние нищо не знаем. След като се достигне тази степен е въпрос на късмет. Духът ще определи кой ще бъде избран и кой не.
Отговорът на духа е непостижим. Той идва в непредвидена форма и термини, които са почти винаги непостижими за разума. На нас ни остава само да бъдем внимателни към знаците, нарочно поставени на пътя ни. Когато намерението на човека сключва съюз с духа, неизбежно се появява учител.
Аз го попитах може ли нагуала да се разглежда подобно на източните учители.
Той ми отвърна с акцент:
Не! Не могат да се сравняват по много проста причина: нагуалът никога не избира своите ученици. Духът е този, който определя чрез знамения кой може и кой не може да бъде част от потомствената линия.
Истинският учител е безупречен воин, който е загубил човешката форма и има много чисто свързващо звено с абстрактното. Така че той не приема доброволци.
Системите на обучение, основани на непосредственото желание на търсача, не водят до резултат, защото те не са ориентирани на реализацията, а на интересите на егото. Всичко, което правят последователите, се явява имитация и не води до нищо. Затова учители не са необходими.
След много години обучение аз се убедих, че единственото, което се иска от търсача, това е да знае своите възможности и да се договори със смъртта относно своето намерение.
Аз отбелязах, че неговите твърдения противоречат на постоянните му напомняния, че без Дон Хуан той не би постигнал нищо.
Той отвърна:
Маговете виждат съществена разлика между понятията "духовен водач" и "нагуал-учител". Едното е индивид, който се специализира във воденето на стадо, а другото е безупречен воин, който знае, че неговата роля е ограничена като помощ за връзка с духа. Първият ще ти каже това, което искаш да чуеш, и ще ти даде чудеса, които искаш да видиш, защото ти го интересуваш като негов помощник. А вторият ще се ръководи от командите на безличната сила. неговата поощ не е алтруизъм, това е неговият начин да заплати стария си дълг пред човешкия дух.
Нагуалът не е доброжелателен тип. Той не идва при нас за удоволствие. Той идва да ни събуди и ще прави това с палка, ако е необходимо, защото не чувства състрадание. Намесвайки се в живота на своя ученик, той може да го доведе до състояние на такова вътрешно вълнение, че то да приведе скритата му енергия в действие.
Част от правилата на триделния нагуал
ТРИДЕЛНИТЕ НАГУАЛИ
Правилото е окончателно, но неговата реализация и устройство се намират в постоянно развитие. Но в противовес на това, което мислят еволюционистите, които виждат в адаптацията на живота случайни генетични мутации, виждащите знаят, че в правилото не съществуват случайности. Те виждат как командата на орела под формата на вълни енергия блъска отвреме на време енергията на потомствената линия, произвеждайки нови етапи в магията.
По-точен начин да се обясни това е да се каже, че ако всички възможни варианти на правилото се съдържат в предишната матрица, то това, което се изменя с времето, е степента на знание, което магьосниците имат в тази съвкупност, и акцента, който те правят върху някои части. Тези периоди на промяна са циклични и те са представени чрез числото три.
Защо три?
Защото древните толтеки са свързвали числото три с динамиката и реконструкцията. Те са забелязали, че троичните формирования предизвикват неочаквани изменения.
Правилото казва, че от време на време в потомствените линии се появява специален тип нагуали, на които енергията има не четири дяла, а само три. Виждащите ги наричат триделни нагуали.
Аз го попитах по какво те се различават от другите.
Той ми отговори:
Тяхната енергия е променлива, те винаги се намират в движение. Поради тази причина за тях е трудно да натрупат сила. От гледна точка на потомствената линия тяхната структура е дефектна: те не могат да станат истински нагуали. За компенсация на този недостатък, вместо срамежливост и резервираност, с които се характеризират класическите нагуали, те притежават необикновена способност да импровизират и да се свързват.
Може да се каже, че триделните нагуали са подобни на кукувицата, която е отгледана в гнездо на други птици. Те са опортюнисти, но са необходими. За разлика от четириделните нагуали, чиято свобода се състои в това да преминат незабелязано, триделните нагуали са достъпни лица. Те разкриват тайните и показват фрагменти от учението, но без тях потомствените линии биха угаснали много отдавна.
Сред новите виждащи има правило старият нагуал да си отиде, оставяйки потомство под формата на нова партия. Но някои поради огромния излишък от енергия са способни да помогнат за организирането на второ и дори трето поколение виждащи. Например нагуалът Елиас Улоа е живял достатъчно време, за да създаде партия на своя приемник и да влияе на следващата. Но това не означавало разклонения на потомствената линия: всички тези групи са били части от все същата линия на приемственост.
От друга страна триделните нагуали са упълномощени да предадат знанието в радиална форма, което поддържа разнообразието на потомствената линия. Неговото луминисцентно яйце произвежда ефект на разпад на групата, която нарушава линейната структура на приемственост и подбужда у воина желания за изменения, действия и преместване, активизиращи смесването със себеподобни.
Това ли е, което се е случило с вас?
Правилно. Заради моята луминисцентна конфигурация аз нямам проблем с това да оставям центрове на знанието навсякъде, където искам да има. Аз знам, че се нуждая от огромно количество енергия за изпълнение на задачата си, както и че мога да го получа само в широк мащаб. Поради тази причина аз съм готов да разпространявам знание, да преобразувам и преразглеждам парадигмите.
ЧАСТ ОТ ПРАВИЛОТО НА ТРИДЕЛНИЯ НАГУАЛ
Както знаеш, моят учител влязъл в контакт с правилото на триделния нагуал, когато се опитвал да анализира някои аномалии вътре в новата група. Като че ли аз не съм си пасвал с останалата част от учениците. Тогава той ми посветил достатъчно внимание, за да види, че аз съм си маскирал моята енергийна конфигурация.
Искаш да кажеш, че видението на Дон Хуан било грешно?
Естествено че не! Това, което той неправилно изтълкувал, било в неговото видение. Видението било висша форма на възприятие: там няма външно, така че е невъзможно да се объркаш. Обаче в процеса на натиска, който той ми оказвал в продължение на години, моята енергия се борела да приеме неговата форма. Това е обичайно сред учениците. И тъй като той бил четириделен, аз също съм започнал да демонстрирам подобен отпечатък енергия в моите действия.
Когато накрая съумях да отстраня неговото влияние (а за това ми бяха необходими 10 години тежка работа), ние открихме нещо удивително: моето сияние имаше само три дяла. Това не съответстваше на обикновен човек, който има само два дяла, но и не съответстваше на нагуал. Това откритие предизвика силен потрес в групата на виждащите, тъй като всичко предвещаваше дълбоко изменение в потомствената линия.
Тогава Дон Хуан се върна към традициите на своите предшественици и покрития с прах аспект на правилото. Той каза, че изборът на нагуал изобщо не може да се счита за лична прищявка, защото всеки път духът избира приемника на потомствената линия. Следователно моята енергийна аномалия е била част от командата. Предугаждайки всичките ми неотложни въпроси, той ме увери, че в съответстващото време вестител ще ми обясни функцията на моето присъствие като триделен нагуал.
След години, когато бях на посещение в една от залите на Националния музей по антропология и история, аз видях индианец, облечен като тарахумара, който изглеждаше сякаш проявява дълбок интерес към една от експозициите, показани там. Обикаляйки в кръг, той я разглеждаше от всички страни и показваше такава абсолютна концентрация, че любопитството ми беше събудено и аз се приближих към него.
Когато ме видя, той завърза разговор с мен. Започна да ми обяснява значението на групите рисунки, щателно изсечени на камъка. Докато си мислех относно това, което той ми разказваше, аз си спомних обещанието на Дон Хуан и разбрах, че този човек беше посланник на духа, имащ за цел да ми предаде част от правилата на триделния нагуал.
И какво казва тази част?
Тя твърди, че както партията има матрица енергия с числото 17 (2 нагуала, 4 жени сънувачки, 4 прикривача, 4 воина и 3 ), потомствената линия, формирана от последователността на партията, има също така енергийна структура с числото 52. Орелът е наредил на всеки 52 поколения нагуали с 4 раздела да се появява нагуал с 3 раздела, така че това да случи като очистващо действие за разпространението на нови квадратични потомствени линии.
Правилото също казва, че триделният нагуал се явява разрушител на установения ред, защото природата му не се явява съзидателна и хранителна, а той има тенденция да поробва всички, които го обкръжават. Допълнително тези нагуали трябва да достигат свободата си самостоятелно, защото тяхната енергия не се настройва за ръководство на група воини.
Както всичко в енергийна среда, блоковете от по 52 поколения са разделени на две части: първите 26 - за разширяване и създаване на нови линии, следващите се ориентират на съхранение и изолация. Този образец се повтаря хилядолетие след хилядолетие, така че маговете знаят, че това е - част от правилото.
В резултат на действието на триделния нагуал знанието се разпространява и се формират нови ядра четириделни нагуали. От тази точка насетне, потомствените линии възвръщат традицията си на предаване на обучението в линейна форма.
Колко често се появяват триделните нагуали?
Приблизително веднъж на хилядолетие. Това е възрастта на потомствената линия, на която аз принадлежа.
ТЕКУЩАТА ЗАДАЧА НА ВИЖДАЩИТЕ
Чрез проверката на правилото на триделните нагуали Дон Хуан изведе, че времето на новия вид воини, тези, които аз нарекох съвременни виждащи, неизбежно се приближава.
Има ли някаква особеност в луминисцентния състав на тези войни?
Не. През всички времена образецът на енергията на човека е бил много еднороден, така че организацията на партията е същата. Обаче сегашните воини променят яркостта и към зелено, което означава, че те си връщат характеристиките, свойнствени на древните виждащи. Това е нещо случайно-въпреки, че по всяка вероятност то е разгледано в правилото.
Истинската разлика между древните и новите виждащи е поведението. В днешно време ние не сме подложени на същите репресии, както в миналото, и затова маговете имат по-малко ограничения. Това има ясна цел: популяризация на обучението.
Аз трябваше да живея тук по времето на обновлението. Моята задача се състои в това да заключа със златен ключ потомствената линия на нагуала Хуан матус и да открия възможностите на този, който ще дойде по-късно. Поради тази причина аз казах, че съм последният нагуал от моята линия, не в абсолютен смисъл, а по отношение на една в известен смисъл радикална промяна.
На това място Карлос направи пауза в разказа си и ми напомни за беседата, която протече в началото на нашите отношения.
По това време аз го помолих да ми разкаже историята на силата. Той отвърна, че не може да откаже на молбата ми, но да ми предостави тези истории без предварително преминаване по този път ще означава да ги тривиализира.
Надявам се, че това, което ти видя през всичките тези години, напълно удовлетвори очакванията ти. Аз направих, каквото мога, имайки предвид твоите и моите ограничения. Аз знам, че ти вече си започнал да формираш двойника си в сънуването и това е гаранция, че можеш да продължиш самостоятелно. Твоят двойник няма да те остави на мира, докато не дойдеш до своята цялостност. Теоретичната част завърши и сега е време да ти направя последния подарък.
Тонът-нещо средно между фамилиарност и тържественост, с който Карлос изрече всички тези думи, ме застави да концентрирам цялото си внимание.
крайното учение казва, че отношенията, заключени с намерението на всички хора, които подхождат на нагуала, се състоят в това, че всеки заема своето място в пълния контекст на правилото. Така че ти не си сам-маговете чакат това онова от теб.
Какво?-запитах аз малко сконфузен.
Той ми обясни.
Всички воини имат задача. Твоята се състои в това, че ти си длъжен да изпълниш онова, което ти е наредил духът. това е твоят път към силата.
И каква е тази задача?
Добре, твоята лична мисия е това, което твоят бенефактор ще ти съобщи някой ден. Обаче, давайки ти правилото за триделния нагуал, аз следвам дългосрочна стратегия, разработена от Дон Хуан, и това те съединява с намерението на моя учител.
Това, което се очаква от теб, е да кажеш това на онези, които те обкръжават:
Вие сте свободни, вие можете да летите самостоятелно. Вие вече имате необходимата информация, какво чакате още? Действайте безупречно и ще видите как силата ще намери начин да ви насочи.
Кажете на всеки, че, започвайки с кулминацията на линията на Дон Хуан, знанието стана открито. Всеки воин е отговорен за себе си и той може да бъде обезпечен с минималната възможност, която се състои в това да организира своя собствена партия.
НОВИЯТ ЕТАП НА ЗНАНИЕТО
Когато презентацията на неговата книга завърши, ние отидохме на разходка по авеню Повстанца. Нощта беше малко хладна и удивително ясна. Въздухът беше свеж.
Докато се разхождахме, Карлос обясняваше, че не обича такива мероприятия. На презентациите ходят много ласкатели, които е длъжен да среща и те фактически го принуждават да пие шампанско. Налага се да използва хитлост, състояща се в това да държи пълна чаша по време на цялото събитие, без да отпие и глътка. В резултат на това те престават да го канят.
Той добави, че литературната му кариера е започнала с предизвикателство. Веднъж Дон Хуан му предложил да напише книга, за да използва купищата си бележки, направени по време на обучението. В началото той разглеждал това като шега, тъй като не бил писател. Обаче Дон Хуан му поръчал това като упражняване в магията.
От този момент той започнал своята работа и завършил с разбирането, че за него книгите били пътят към реалната му мисия на нагуал.
Аз го попитах дали не се страхува, че разпространяването на учението сред толкова различна публика ще завърши с това, че то ще бъде изкривено.
Не! - отвърна той. Това, което влошава знанието, е херметизмът. Напротив, поместването му в пределите на досегаемост на хората го обновява. Няма нищо по-здраво за енергията от течането и това на първо място касае знанията на маговете. Ние сме временно вместилище на силата и нямаме право да я задържаме. Освен това това знание има смисъл само за онези, които го практикуват и притежават необходимата енергия, за да го използват. За останалите то няма значение.
Аз влязох в света на нагуала в точния момент, когато разривът беше необходим. Това ме принуди да взема най-драматичното решение в живота си: да публикувам учението. За мен беше много трудно да бъда заложник на ситуацията и в течение на много години аз живеех с травма от неразбирането на това, което правя. Имаше хора, които дори ми пишеха заплашителни писма от името на традицията: маговете от старата гвардия не искаха да загубят своите прерогативи.
Аз нарекох това екстраординарно, тъй като предполагах, че той иска да разбие фронтално хилядолетната традиция на херметизма.
Аз нищо не съм нарушил! - отвърна той. -Командата на духа беше ясна и аз не правех нищо друго, освен да я следвам.
В началото на обучението си аз бях готов да поема поводите на потомствената линия. Веднъж всичко се измени. Воините от партията видяха, че моята структура на енергията е различна от енергията на нагуала Хуан Матус и те интерпретираха това като неподлежаща на обжалване команда. Доколкото правилото диктуваше това, те оставиха в мои ръце тежката отговорност за закриване на потомствената линия.
В течение на столетия партията на воините действаше като гъба, поглъщаща опит, за да укрепи сложните принципи на пътя на знанието. Единственият изход, който ми оставаше, беше да върна това знание на хората.
Цикълът на моите книги - началото, скромният опит да поместя в пределите на досегаемост на съвременния човек фрагменти знание, което беше скрито в течение на поколения. Моментът на потвърждение ще дойде по-късно и това ще продължат други хора, тъй като след като веднъж учението на маговете се е озовало в ръцете на обществото, ще бъде неизбежно някои да започнат да задават въпроси и да експериментират с възприятията, откривайки целия потенциал, на който сме способни.
Аз го попитах каква е била реакцията на Дон Хуан и неговите партньори, когато узнали, че тайната им била разкрита.
Той отвърна:
Аз вече казах, че когато занесох един екземпляр от книгата си на дон Хуан, той ми я върна с презрителен коментар. Това е само половината от истината. факт е, че той беше автор на тези текстове. Той не пишеше букви заради самите букви, по-скоро играеше главна роля в това занаятие и контролираше всичките ми твърдения. С времето разбрах, че стратегията на дон Хуан беше внимателно обмислена.
Планът на нагуала имаше висша смелост и гениална простота. Той донесе знанието на виждащите на публиката не за да разшири академията, а за да повичи нивото на осъзнаване на масите. И той го представи чрез такива учреждения, които биха могли да го отстояват. Той знаеше, че представяйки учението като мистичен или религиозен опит, то не би се просмукало толкова дълбоко, както при представянето чрез поръчителство на науката. По тази причина той изиска от мен да представя първата си книга като тезиси на дисертация за получаване на научна степен.
Тази операция на нагуала Хуан матус открива нов етап в предаването на знания, безпрецедентен етап. Тайните на движението на събирателната точка никога преди не са се помещавали в пределите на досегаемостта на публиката.
ПОПУЛЯРИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО
В други наши беседи Карлос ми говореше, че въпреки че в много отношения старите и новите виждащи са били неетични, има някои неща, които никога не са подлагали на обсъждане: необходимостта да крият знанията. Те преобразували езика на толтеките в гора от метафори, където почти всяко нещо можело да бъде казано с почти всякаква комбинация думи. Те са били тези, които натоварили предиспаноговорещите общества с непоносим товар от ритуали, процедури и пароли. Вместо да усили магията, това я отслабило.
Наследството на тайната все още виси върху групите на хората на знанието, въпреки че аз опитах да го изтупам оттам.
Аз го попитах за причината, поради която маговете се опитват да скрият знанието.
Той отвърна, че всеки цикъл виждащи имал свои собствени причини за това.
Древните започнали с разбирането, че ние сме преходни, но те си позволили да се развратят със съблазнителните идеи относно оцеляването. В резултат се напълнили с важност и се затворили в изключителност. Те били като пирамидите, които строели: точно толкова очевидни и крещящи, колкото и затворени и непристъпни. Те се наслаждавали, държейка на разстояние хората от народа, които считали недсотойни и невежи. Но в същото време били неспособни да минат без вниманието на последователите. Това противоречие предизвикало дълги войни за господство и разрушило голяма част от истинското знание.
Личната важност и нейните неприятни родственици: секретност и изключителност-е храна за фиксацията на събирателната точка. по тази причина голям интерес за древните представлявало това да създадат твърди традиции, за да получат по този начин максимална стабилност в лоното на обществото. Фактически, техният интерес към духа бил силно смесен с техните амбиции за временна власт.
Новите виждащи прекратили всичко това. Те преместили на първо място подвижността на събирателната точка. Те забелязали, че че как само тази точка се премести, идеята за тайната става глупост, защото в царството на енергията няма твърди граници между съзнателните същества. Впоследствие за тях имало максимално значение да се откажат от спекулацията и да отделят практичната страна на пътя.
Обаче много скоро се натъкнали на тъжната действителност, че простите хора не ги разбирали. Напротив-те се боели от тях и се опитвали да ги унищожат навсякъде, където ги видели. Херметизацията на новите виждащи била предизвикана по стратегически причини, а не от чувство за превъзходство като у техните предшественици. те били принудени да живеят в условията на изключително преследване и били принудени да се защитават.
Това е историческа ирония, че независимо от различните мотиви с времето стратегията на новите виждащи ги довела до същите резултати, както и високомерните древни. След столетия херметизъм цялата им енергия отишла за скриване на знанието и много завършили с това, че забравили онова, което се опитвали да скрият.
Сега модалността на времето бързо се променя. В резултат се променя и това, което се е считало за неотменно-способът на предаване на знанието. В настоящето новите нагуали са принудени да търсят нови пътища за енергията, даже ако това значи да разрушат и най-закостенялите обичаи.
Защо се е случило това изменение?
Доколкото обстоятелствата изпреварили традицията, да се държи знанието скрито вече не се явява жизнена необходимост. Има хора, които могат да ви критикуват за всичко това, но днес вече никой не убива по тази причина. Така че продължаването на практиката на укриване на част от знанията станало катастрофа за цялата цел на магията. При отсъствие на необходимост от тях, тези ферменти в нас служат за храна на закоравялото чувство за собствена важност.
Първото нещо като нагуал беше да сложа край на херметизма на предшествениците си, изгаряйки тайните. Изборът на истинските воини е свободата. Сега ние можем да говорим онова, което искаме, поставяйки слушателите си или в положение да приемат това, което казваме, или да си тръгнат. Това предизвика екстраординарно последствие, от което предходните нагуали никога не можеха да се възползват: популяризация на учението.
Популяризирането е нашият клапан на безопасност. вие можете да излъжете разума на човека, защото в крайна сметка разумът не е нещо, което му е присъщо. Но вие не можете да излъжете луминисциращата маса на стотици или хиляди намерения, съсредоточени в колективната форма за целите на свободата.
Масата е енергия, а енергията позволява да се разчупва застоя на вниманието. Чрез колективната практика на магическите паси аз бях свидетел на реалното проявление на енергията в целия свят, нещо, което ми позволи за пръв път да повярвам в изпълнимостта на моята задача. Моите приятелки и аз бяхме толкова развълнувани от случващото се, че нямахме думи да го опишем.
КРАЯТ НА ПОТОМСТВЕНАТА ЛИНИЯ
В различни ситуации Карлос казваше, че потомствената линия на Дон Хуан матус завършва с него. Но когато поисках да узная още по този въпрос, той ме увери, че засега не може да разкрие други детайли.
Аз не мога да знам точно какво ще бъде намерението на силата. Кой съм аз, че да определям нещо подобно? Аз знам, че традиционната форма на потомствената линия, към която принадлежа, ще завърши с мен, но дали новата форма ще продължава и в бъдеще или не, се определя от превъзходящата сила.
Той ми каза, че прекарвал години в очакване на знаци за непрекъснатост - конкретно човек, който да има подходящи луминисцентни характеристики, за да стане новият нагуал, но тези знаци не се появявали. Впоследствие той решил да действа безупречно, като че ли е последният нагуал на земата. Оттук и неговата беотлагателност да каже за всичко.
Кажете, че съм грешал! - каза ми той. -Ще се откажа от всичко, което съм правил.
Опечален аз го попитах, дали това означава, че започвайки с него, предаването на знания завършва.
Той отвърна:
Не. Моето предназначение се състои в това да закрия линията и само това. Аз съм уверен, че духът ще намери начин да се движи напред, защото течението на знанията не може да бъде спряно.
Изчезването на потмствената линия на маговете или появяването на други - това са постоянни инциденти в колебанието на енергията. Аз знам няколко групи воини, живеещи в настояще време, готвещи се за финалния скок, и аз мога също така да предвидя началото на новия цикъл, предаването на обновените културни парадигми за следващото хилядолетие.
Армандо Торрес
|
ПОСЛАНИЕТО НА КАРЛОС КАСТАНЕДА
(не*избе*жна)
