|
Нашите атлантски прадеди се различаваха от съвременния човек повече отколкото си представя онзи,кой то се ограничава със своите познания напълно върху света на сетивата. През атлантските време на "таблицата на умножението" беше нещо съвършено непознато.Никой не запечатваше в своя ум,че 3х4 пра ви 12. За да се справи в случая,когато трябваше да направи една такава сметка,той се основаваше на това ,че насочваше мисълта си към същи и подобни случаи.Той си СПОМНЯШЕ,как е било при предишните случаи.Трябва да изясним,че винаги,когато в едно същество се развива една нова способност,една стара способност изгубва своята сила и яснота.В сравнение с атлантиеца съвременният човек притежава логиче ски ум,способността да комбинират които го превъзхожда.В замяна на това обаче паметта му е отслабна ла.Сега хората мислят в понятия:АТЛАНТИЕЦЪТ МИСЛЕШЕ В ОБРАЗИ.
Хората вършеха това,което са "виждали" по-рано.Те не ИЗМИСЛЕХА,а си спомняха.Авторитет беше не този,който беше учил много,а който беше преживял много и поради това можеше да си спомня за много неща.През време на Атлантската епоха би било невъз можно някой да може да решава върху някой важен случай преди да е стигнал до определена възраст.Хо рата имаха доверие само на онзи,който можеше да погледне назад върху един дълъг опит. Казаното тук не важи за посветените и техните школи.Защото по степента на тяхното развитие ТЕ изпреварват тяхната епо ха.И за приемането в такива школи решава не възрастта,а обстоятелството,дали този,който трябва да бъде приет,е добил в своите минали прераждания способностите,които му позволяват да приеме една по-висша мъдрост.Доверието,което се оказваше на посветените и на техните представители през време на Атлантс ката епоха,почиваше не на изобилието на техния личен опит,а на ВЪЗРАСТТА на тяхната мъдрост.
Атлантците можаха да владеят това,което се нарича ЖИЗНЕНА СИЛА.
Имаме всичко 7 коренни раси.Винаги едната предхожда от другата по начина,както бе посочено по-горе относно лемурийците,атлантците и арийците.И всяка коренна раса има физически и духовни качества,които са напълно различни от предхождащите.
Но също и във всяка коренна раса трябва да бъдат преминати различни степени.А именно тези степени са винаги 7 на брой.В началото на периода,който принадлежи на една коренна раса,главните нейни качества се намират така да се каже в едно младенческо състояние;те постепенно стигат до узряване и накрая също до упадък.Чрез това населението на една коренна раса се разделя на 7 подраси.Само че не трябва да си представяме това така,като че една подраса изчезва веднага,когато се развива една нова.Всяка една от тях се запазва още може би дълго време,когато наред с нея се развиват други подраси.Така на Земята винаги живеят едни до други населения,които показват различни степени на развитието.
В теософските писания ПЪРВАТА подраса на атлантците е наречена РМОАХАЛИ.Паметта на тази подраса беше насочена предимно върху живи впечатления на сетивата.Цветовете,които окото беше виждало,тоно ве,които ухото беше чувало,действуваха след това продължително време в душата.Това са изрази на фак та,че Рмоахалите развиха ЧУВСТВАТА,които техните лемурийски прадеди още не познаваха.Например привързаността към това,което е било изживяно в миналото,принадлежи към тези чувства.
С развитието на паметта беше свързано също това на ГОВОРА.И с говора беше създадена една връзка между човешката душа и нещата на миращите се вън от човека.
Рмоахалите приписваха тяхната сила по-малко на себе си,отколкото напротив на действуващата в тях БОЖЕСТВЕНА природа.
Това стана вече различно при ВТОРАТА подраса /така наречените народи Тлаватли/.Хората на тази под раса започнаха да чувствуват тяхната лична стойност ЧЕСТОЛЮБИЕТО,което при Рмоахалите беше едно непознато качество.започна да се проявява при тях. СПОМЕНЪТ се пренесе в определен смисъл върху схващането на съвместния живот. Който можеше да погледне назад върху определени дела,изискваше от своите себеподобни признание за това.
Тази форма на обществен съвместен живот се изрази истински едвам в ТРЕТАТА подраса/Толтеки/.Ето защо хората на тази раса основаха също първо това,което може да се нарече общественост,първата форма на държава.
Възпитанието беше подредено така,че да представя предварително живота в нагледни образи.А действие то на това възпитание почиваше на личната сила,която излизаше от възпитателя. Той не развиваше умстве ната способност,а дарби,които имаха повече инстинктивен характер.Чрез една такава система на възпита нието способностите на бащата действително се предаваха в повечето случаи на сина.
При такива условия при третата подраса ЛИЧНИЯТ ОПИТ доби все по-голямо значение.
Чрез своето лично усърдие и чрез своята лична спо собност човекът става способен да бъде посветен.Той трябва да развие своите сили постепенно започвай ки от долу нагоре,за да може да получи след това озарението отгоре.Така се родиха посветените царе и ръководатели на народите в Атлантида.В техните ръце имаше голяма власт;ГОЛЯМО БЕШЕ СЪЩО И УВА ЖЕНИЕТО,КОЕТО ИМ СЕ ОКАЗВАШЕ. Обаче в този факт се криеше също и причината за упадък и разло жение.Развитието на паметната способност доведе до пълновластието на ЛИЧНОСТТА.
Това стана в пълен размер чрез ЧЕТВЪРТАТА подраса/пра-Туранците/.Принадлежащите на тази раса хо ра,които бяха запознати с владеенето на гореспоменатите сили,ги използуваха много пъти,за да задоволят своите собствени желания и алчност.Обаче използувани по този начин,тези сили се разрушават действай ки едни върху други.Това е също,както когато краката на човека биха се движили твърдоглаво напред, до като горната част на тялото би искала да върви назад.Такова разрушително действие можеше да бъде въз препятствувано само благодарение на това,че в човека се разви една по-висша сила,една по-висша способ ност.А това беше силата на мисълта-Логическото мислене действува задържащо върху егоистичните лич ни желания.
Произхода на това логическо мислене трябва да търсим при ПЕТАТА подраса/пра-Семитите/.Хората за почнаха да се издигат над чистия спомен за миналото и да СРАВНЯВАТ различните преживявания.И горе щите желания бяха регулирани според тази разсъдъчна способност,въобще всяко едно желание. Хората за почнаха да СМЯТАТ,да комбинират чрез развитата разсъдъчна способност.
Те се научиха да работят в МИСЛИ. Ако по- рано се отдаваха на всяко едно желание,сега те първо се питат ,дали мисълта може също да одобри желанието.Ако хората на четвъртата подраса се нахвърляха диво в за доволяването на техните желания,тези на петата подраса започнаха да се вслушват в един вътрешен глас. Оба че това,което бе придобито във вътрешността като способност на мисленето,доведе до изгубването на вла стта над природните сили.С това комбиниращо мислене той можеше да покорява само силите на минеран ния свят,но не и жизнената сила.Следователно петата подраса разви мисленето за сметка на властта над жизнената сила.Но именно благодарение на това той създаде зародиша за по-нататъшното развитие на чо вечеството.Сега личността,себелюбието,егоизмът можаха да бъдат колкото и да е големи;ЧИСТОТО МИС ЛЕНЕ,КОЕТО РАБОТИ НАПЪЛНО ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА И НЕ МОЖЕ ВЕЧЕ ДА ЗАПОВЯДВА НЕПОСРЕДСТ ВЕНО НА ПРИРОДАТА,НЕ МОЖЕ ДА ПРИЧИНИ ТАКИВА УНИЩОЖИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ,КАКТО ЗЛОУПОТ РЕБЕНИТЕ ПО-РАНО СИЛИ.
Хората от ШЕСТАТА подраса/Акадийци/ развиха още повече МИСЛИТЕЛНАТА СИЛА. На мястото на простите желания и похоти се яви ОСТРОУМИЕТО. Под въздействието на мислителна та способност се разви една жажда за новаторство и за изменение.
При СЕДМАТА подраса/Монголите/ също така се разви мислителната способност.
Тези същества ръководиха хората,без да могат да им съобщят принципите,според които ги ръководиха.Защото до 5та раса на атлатците,пра-семитската,хо рата не притежаваха никакви способността да разберат тези принципи.Едвам мислителната способност,ко ято се разви в тази подраса,представляваше една такава способност.
Те едвам започнаха да ПРЕДЧУВСТВАТ,и то съвсем непълно,нещо от тези принципи.Ето защо техните мисли,а също и законите,за които се говореше при техните държавни раз пореждания,бяха повече предчувствувани от колкото ясно мислени.
А сега трябва да си представим,че в края на Атлантската епоха имаме работа с 3 групи човекоподобни същества. I/ С гореспоменатите"ПРАТЕНИЦИ НА БОГОВЕТЕ",които в тяхното развитие бяха изпреварили далече голямата народна маса,учеха божествената Мъдрост и вършеха божествени дела. 2/Самата голяма маса,при която мислителната способност беше още в едно тъпо състояние,въпреки че притежаваше спосо бности подобни на природните сили,които съвременното човечество е изгубило.З/ Една по-малка група от такива хора,която развиваше мислителната способност.Чрез това тези хора наистина изгубиха постепенно самобитните способности,но в замяна на това се развиха така,че да могат да разбират принципите на "ПРА ТЕНИЦИТЕ НА БОГОВЕТЕ" .Втората група човешки същества бяха изложени на постепенно умиране.Оба че Зта група можа да бъде възпитана от съществата на 1та група така,че да поеме в нейните собствени ръ це ръководството.
От тази Зта група гореспоменатият главен ръководител,който в окултната литература носи името МАНУ, избра най-способните,за да направи да произлезе от тях едно ново човечество.Тези най-способни хора съществуваха в 5та подраса.Мислителната способност на 6та и 7та подраса беше достигнала по определен начин в криви пътища и не беше годна за по-нататъшното развитие.Най-добрите качества на най-добрите хора трябваше да бъдат развити.Това стана като ръководителят изолира избраните на едно място на Земя та - във вътрешността на Азия - и ги освободи от всяко влияние от изостаналите назад или на тези,които бяха достигнали по криви пътища.
Човекът трябваше да привежда своите дела в съгласие с промислите на Боговете чрез ЖЕРТВОПРИНОШЕ НИЯ.Намерението на Ману беше да насочва ВСИЧКО в човешкия живот към висшите светове.ВСЯКО чове шко действие,всички разпореждания трябваше да носят един религиозен характер.Чрез това Ману искаше да внедри това,което подлежи на 5та коренна раса като нейна истинска задача. Тази раса трябваше да се научи да се ръководи сама чрез нейните собствени мисли.Обаче подобно самоопределение може да бъде за благото на човечеството само тогава,когато самият човек се постави в служба на висшите Сили.
Хората можаха така да се каже да ИЗ БИРАТ,дали искаха да прилагат придобитите познания за чисто лично ползване или в религиозната служ ба за един по-висш свят.СЛЕДОВАТЕЛНО,ако по-рано човекът беше принуден да се счита като член на бо жественото ръководство на света,от което му идваше като дар например владеенето на жизнената сила,без да има нужда да използва мислителната способност,сега той можеше да използва също природните сили ,без да насочва мисълта към Божественото. Не всички хора,които Ману беше събрал около себе си,бяха уз рели за такова решение,а само една малка част от тях.И само от числото на тези последните Ману можа да образува действително зародиша на новата раса.
Той се оттегли с тези така избрани хора,изолира се,за да ги развие по-нататьк докато останалите се смеси ха с другите хора. От тези така избрани малко на брой хора,които Ману събра около себе си,произхожда след това всичко,което съставлява и до днес истинските прогресивни зародиши на 5та коренна раса.Ето за що обяснимо е също,че през цялото развитие на тази 5та коренна раса преминават 2 характерни черти. Ед ната черта е свойствена на хората,които са одушевени от висши идеи,които считат себе си зачада на една божествена мирова Сила,на едно божествено мирово Същество;другата черта е свойствена на онези,които поставят всичко само в служба на личния интерес,на собствената полза.
Светът стои под божествено ръководство;обаче човекът не трябва да бъде принуден да признае това,а трябва да го види и разбере чрез свободно разсъждение.Когато е стигнал до тук,тогава посветените постепенно му разкриват техните тайни.
Ако отидем още по-далече в миналото на Земното развитие,отколкото сторихме това в предидущите ста тии,стигаме до все по-тънки състояния на материята на нашето небесно тяло. Веществата,които са се втвъ рдили по-късно,са били преди това течни,а още по-рано във въздухообразни и парообразни състояния,а преди това в много финни /ЕТЕРНИ/ състояния.
Душевните или астрални прадеди на човека бяха принесени в майката или етерна Земя.Те измука
ха така да се каже тънката материя - както гъбата всмуква,поема в себе си водата,говорейки грубо.
Като се прониква по този начин с материята,те си образуваха етерни тела.Тези тела имаха една продълго вата елиптична формално въпреки това чрез нежни оттенъци на материята бяха вече заложени крайници те и други органи,които трябваше да се развият по-късно.
Всяка една такава нова форма беше отново надарена с душа както майчиното същество.Това идваше от там,че в земната арена беше дошъл не само определен брой човешки души,а един вид душевно дърво,кое то можеше да направи да произлязат от него безброй отделни души,от неговия общ корен. Както едно рас тение се развива постоянно отново от безброй семена,така поникваше и душевният живот от безбройните издънки,които се получаваха от непрестанните деления/Във всеки случай в начало съществуваше само ог раничен брой видове души. Обаче с навлизането на земна та материя в самите души стана една пълна със значение промяна.Докато душите нямаха на себе си нищо материално,върху тях не можеше да действува също ни какъв материален процес.
ЕДВАМ МИСЛЕЩИЯ ЧОВЕК СТИГА ДО ТАМ,ДА РАЗЛИЧАВА СЕБЕ СИ ОТ ЗАОБИКАЛЯЩАТА ГО СРЕДА КАТО ЕДНО САМОСТОЯТЕЛНО,СЕБЕСЪЗ НАТЕЛНО СЪЩЕСТВО,ДА СЕ ПОЗНАВА КАТО ЕДИН "АЗ".СЛЕДОВАТЕЛНО първите 3 степени бяха степе ни на съзнанието,4та не е само съзнание,а също СЕБЕСЪЗНАНИЕ.Но сега сред сегашното себесъзнание, сред мисловния живот се образува заложбата за още по-високи състояния на съзнанието.
Две неща са безкрайни-човешката глупост и вселената. За второто не съм сигурен. Айнщайн
|
Акашовата летопис-Рудолф Щайнер
(неизбежна)