|
Егрегорите са неизбежни за хората. Те са енергии, на които сам човек не може да устои, независимо дали си въобразява, че е творец и властелин на собствената си съдба, или че е независим. Дори просветлените са принудени да работят с егрегори и да им плащат дан, независимо, че могат да се отдалечат от всичко и да пребивават в блаженно неведение относно повиците и законите на вселената.
Едновременно с това обаче те и нищо не могат да свършат или битието не може да свърши чрез тях.
Какво значи да си просветлен? Да избягаш от тая вселена?
Приятно бягство на всички, напиращи да го сторят. :-)
Вселената прилича на крепост, в която всички отвън се натискат да влязат, а всички отвътре напират да излязат на всяка цена. :-)
Не всички впрочем...а тези, които са в тази вселена, тоест всички ние, щем не щем, волю неволю, сме принудени да боравим с егрегори, защото цялото енергоинформационно поле е запълнено с тях.
Значи просто въпросът да си сам и независим, камо ли свободен, изобщо не стои, освен в главите на безумните наивници.
Над човека съществуват сили по-големи и по-малки и високите нива на третия велик план на съществуването се обитават от същества, чиито ум, сравнен с нашия, е все едно нашия ум, сравнен с този на минералите.
Извънредно човешко високомерие е да се смята, че човекът е венец на творението и че е пълновластен господар на съдбата си и вселената...или най-много да я поделя с господ бог.
В тоя ред на мисли е полезно да се съобразява със силите, които управляват съдбата му, за да не се сблъсква с тях по извънредно неприятни за него поводи.
Егрегорите са навсякъде около нас и са различни-низши, висши, по-низши или по-висши. Всеки човек си има кармичен егрегор, който го води през живота и съответно го подлага под действието на различни други егрегори за изпълнение на определена кармична задача или за определен срок, след който връзката с егрегора се прекъсва, независимо дали задачата е изпълнена или не.
Колкото е по-низш даден егрегор, толкова по-директно е неговото влияние върху човека и толкова по-лесно е да се забележи действието му. Висшите егрегори се характеризират с почти неуловимо въздействие, заповеди не дават, правят просто подсказки и то много фини, които лесно могат да бъдат подминати.
Високите егрегори се интересуват от чисти хора, които могат да им служат за проводници. Ниските егрегори обаче не прекратяват действието си, ако човек попадне в сферата на висок егрегор, напротив, при слаба плътност на връзката между човека и високия егрегор, ниските се опитват да я отрежат, а при по-голяма плътност, се опитват да пренасочат тази връзка към себе си, за да черпят енергия от високия егрегор.
Така че в тънките нива съществува борба за енергия.
Високият егрегор изисква от човека да умее да поддържа контакт с него. това значи да има правилно установена и фиксирана позиция на събирателната точка, осъществяваща връзката с него. И да има ниско ниво на вътрешни вибрации. Тоест-да може да остава максимално хладен и безучастен. Често високият егрегор използва човека просто като свои очи, т.е. като наблюдател и рядко го използва като инструмент за прокарване на волята си на земята. Така човекът се явява служещ, на служба на висок егрегор. За тази служба той получава награди, които не идват пряко и в пряка връзка от егрегора, но просто обстоятелствата се стичат по определен начин и човекът върви лесно през живота.
Когато човек обаче попадне под влиянието на низши същности, егрегорът просто се отключва от него и спира подръжката му. Ако човекът достатъчно дълго е бил на "хранене" от високия егрегор, при прекъсване на връзката с него е безпомощен. Обратно, онези, които са се научили и сами да се борят и справят, могат да превключат на егоистичния си егрегор и да се опитат да се справят с обстоятелствата.
Колкото по-силен егрегор от низш тип е привлечен от даден човек, толкова е по-невъзможно човекът сам да се справи с него, защото силите са неравностойни. Така човек има нужда и от висш егрегор за защита, което в християнството е познато като ангели хранители и прочие светли сили.
Около всеки човек се намира т.н. тънка седморка, подчинена на трите главни планетарни егрегора, управляващи земните дела. Първият главен егрегор е с ключовия смисъл ВОЛЯ, във висшия си смисъл е Десницата, или волята божия. Черен учител на първия главен егрегор е Гистург или Великият мъчител, първата главна ипостаса на планетарния демон Гагтунгра. Вторият егрегор е с ключов смисъл ЧУВСТВО, във висшите си проявления е божествената любов, милост и състрадание. Черният учител е Великата блудница Фокерма-втората ипостаса на Гагтунгра.
Третият главен егрегор е ДЕЙСТВИЕ, във висшите си проявления е пръст божий, чудо. Черният учител е Урпарп, Великият осъществител на демоничния план.
Първият егрегор се инволтира в две фигури:
Черният човек
Създава се от програма на подсъзнанието, управляваща твърдата защита от външния, а често и от вътрешния свят-напр. от страна на дълга или съвестта.
Дракон на личното самоутвърждаване
Вторият егрегор се инволтира в
Жълтия човек на лъжата и себезалъгването
Програми на подсъзнанието, систематически изкривяващи външната и вътрешна реалност на човека или с други думи-преместващи събирателната точка систематично в етически неприемливи области.
Змия Циник, комик. Който винаги изкривява сериозността и истинското състояние на нещата до неузнаваем сарказъм.
Свиня на егоизма
Третият егрегор инволтира
Сивият Съответства на програми на подсъзнанието, водещи до депреси, съмнения, униние, поглъщане на всякакви емоции.
Бързащият Главната му цел е да повиши ритъма на вътрешния живот и главен девиз-"По-бързо, момчета, че няма да успеем", при което е съвършенно без значение в какво точно.
Описаните по-горе седем фигури са наречени Тънката седморка, а техните архетипи са Кралската седморка. Всички фигури имат два канала за връзка-със самия човек и със своите архетипи. Всяка от тези фигури се нуждае от подхранване от човека и всяка се явява своеобразен енергиен вампир.
Директна борба с тънката седморка е невъзможна: човек може медитативно, по време на силно съсредоточаване за кратко време да съкрати размера на всяка фигура, но в момента, в който се отвлече, подсъзнанието бързо възстановява предишното статукво. От друга страна тънката седморка е набор от Черни учители, непосредствено препятстващи разкриването на чакрите и духовния ръст на човека.
При всеки опит за намаляване или унищожаване на една от фигурите в тази седморка, зад гърба и неизменно застава нейният архетип, срещу когото човешката борба е безсмислена, защото е с далеч по-силна енергия от него.
Така че до пълно унищожаване на който и да е член от тази седморка не може да се стигне, напротив, тази седморка трябва някак да се облагороди, да се възпита на културно държание и човек трябва непрекъснато да се държи любезно и малко лукаво с тях, предвид поддържането им в ниски параметри (в тънките светове ръстът на всеки член може да е от малки размери на кученце до огромни размери, които поглъщат изцяло самия човек), но всеки опит напълно да се ликвидира фигура, незабавно предизвиква реакция от архетипа.
Свръхестественото развитие на някои от качествата на членовете на тази седморка е пряко доказателство за демонична инволтация.
Така например свръхестествен егоизъм е доказателство директно за демоническа инволтация, а не просто неприятна черта на човека; тоталната неадекватност към обкръжението и признаване на собствената илюзорна реалност за единствено вярна, особено използването на алкохол и наркотици непрекъснато, говорят за инволтация на жълтия човек. Първият път на безумие в този случай е непрекъснато пътуване из собствени илюзорни светове, а вторият е страшен за обществото, защото Жълтият крал създава социализирана личност, непрекъснато изкривяваща реалността около себе си.Такива хора често заемат високи постове в обществото.
Драконът често приема за унижение идеята да се учи от някой друг и идеята да бъде обучаван от някого за него означава да признае някой друг за по-велик от себе си. Ако все пак някога реши да изслуша или научи нещо, той мести позицията на събирателната точка в положение на снизходително внимание-Е, хубаво, нека те изслушам какво пък толкова имаш да ми кажеш.
Основните антитезиси за борба със седемте фигури са:
1. Да застанеш пред бог и да бъдеш отговорен пред него за собствения си живот (антитезис на Дракона).
2. Да виждаш света с очите на висшия АЗ (антитезис на Свинята).
3. Успешно да завършваш делата си (антитезис на Бързащия).
4. Честно да гледаш на самия себе си и да издържаш на ударите на истинското мнение на външния свят за теб (антитезис на Жълтия).
5. Да защитаваш сам себе си и обкръжението си от вътрешните и външните врагове (антитезис на Черния).
6. Да живееш на нивото, на което реално се намираш (антитезис на змията).
7. Да живееш (антитезис на Сивия).
Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.
|
Егрегори и тънката седморка
(звън на камбана)
