|
|
| Тема |
 За творчеството, изборите и световната карма |
|
| Автор |
Kaily (коледа) |
|
| Публикувано | 19.12.03 19:53 |
|
|
|
Процесът на творчеството може да се разглежда като превеждане на някакъв обект от Хаоса в Космоса по пътя на осветляването му чрез прожектора на вниманието.
Човекът, както и всичко живо, използва свободата на волята си в две направления - оцеляване и привнасяне в света на хармония (естествено, това разделение е малко условно, тъй като оцеляването само по себе си е противоположно на смъртта, тоест на хаоса). Инстинктинвият стремеж към хармония е свойнствен на всичко живо, но с появата на Духа в човека последният започва да осъзнава този стремеж и тогава може съзнателно да направлява избора си по отношение на тази цел. При това проявлението на свободната воля променя характера си и в езика се появява нова дума-творчество.
В съответствие с духовното си израстване човекът все по-отчетливо вижда във всеки конкретен случай последствията от своя избор в рамките не само на личностната си съдба, но и относно съдбата на света, като тези понятия постепенно се сближават за него.
Човек притежава интуитивно познание за това кое е добро и кое е зло. Индивидуалното зло се усеща, когато с постъпките си човек утежняма световната карма.
Да се учи и да прави избори за човека е трудно и неприятно. Неприятно е защото е трудно. Но не само. Правейки избор човек едновременно усеща отговорността, която поема относно избора си, и едновременно с това неувереност в него. Изходът е да предоставиш отговорността на някой друг.
Човекът твори, когато в ситуация на избор той задава въпрос на бог, получава отговор, а след това прави избор в зависимост от отговора. Качеството на творчеството зависи от умението да се зададе въпрос и да се интерпретира отговора му. И независимо че истината за себе си е понякога много трудно да се чуе, това трябва да бъде сторено, иначе се прекъсва връзката с бог.
Злото идва от снеснено съзнание, под нивото на духовното израстване.
| |
| |
| 
|
|
