|
Качеството на времето
За да се научим още по-добре да разбираме същността на измервателната единица по астрология, трябва да се спрем на друго, по-слабо познато понятие. Когато говорим за време, обикновено под това разбираме количествено из-мерение. Питаме, колко време е продължило, преди колко време се е случило, колко време е изминало? Обръщаме вни-мание най-вече на количеството на времето. Според зако-на за полярността, количественият аспект на времето (на гръцки: Сhronos) трябва да има своя противоположен полюс и него ние наричаме качествен аспект (на гръцки: Каiros).
Времето притежава не само количество, но и качество. Но днес едва ли някой може да си представи нещо под ка-чество на времето. В по-раншни времена е било тъкмо об-ратното. Тогава са наблюдавали преди всичко качеството на времето и за сметка на това са пренебрегвали количес-твото му. Времевото качество няма нищо общо с продъл-жителността и означава само, че всеки момент или отря-зък от време (това може да е един час, една секунда или ед-но десетилетие) притежава определено качество, което позволява да се проявяват само такива явления, които са адекватни на това качество.
Или, казано по друг начин, в определено време могат да се осъществят само неща, чието качествено съдържание отговаря на съответното времево качество. Следовател-но времето трябва да предостави отвор за дадена латентност, за да може тази латентност да стане реалност и да се изяви. Един самолет, например, не може да падне прос-то „някога", а само, когато преобладаващото времево ка-чество позволява това. Понеже времето е също само ниво на действителността, то и времевите качества не са ни-що друго, освен съответствия на нашите първични принци-пи. Така, в определено време „цари" определен принцип или, още по-точно, смесица от принципи.
В древността са познавали още един закон, който днес, за съжаление, е забравен: „Всяко начало носи в себе си и края." Този закон постановява, че в момента на началото на нещо вече са определени цялото му развитие и краят му. Ние живеем с представата, че е възможно да се намесим в протичащо събитие и да му повлияем. Обаче всяко начало сьдържа края си, така, както във всяко семе се съдържа ця-лото растение, заедно с новите семена. Винаги всичко е във всичко. В семето е плодът и в плода е семето.
Изхождайки от това знание, в предишните епохи са от-давали голямо значение на започването на някакво начина-ние в „подходящия час". Защото всяко начинание се развива според качеството на времето, в което е започнато. И ако за определено начинание искаме да осигурим определен раз-вой и благоприятен край, трябва първо да потърсим подхо-дящо времево качество за началото му. В древността жреците са имали задачата да установяват качеството на времето. Когато им е бил поставян въпрос, жреците са поглеждали „в часа", за да научат качеството му. Оттук идва думата „хороскоп", която означава „гледам в часа". Хороскопът не е нищо дру-го освен моментна снимка на небето в определен час.
Първоначално хороскопи са съставяни преди всичко за събития и важни начинания: начало на война, сключване на договор и т.н. Така наречените рождени хороскопи - съставяне на хороскоп по минутата на раждането на човек, са сравнително по-ново явление и в никакъв случай не са най-интересната част от астрологията.
Трябва да напомним обаче, че погледът към небето съв-сем не е бил единственият метод, използван от жреците за установяване на времевото качество. Знаем за гадаене по вътрешности, за гадаене по полета на птиците и по на-чина, по който са се хранели свещените кокошки. В тези примери, познати ни от древния Рим, за изходна точка на наблюденията е използвано нивото на животните, вместо небесното ниво и така също са били откривани водещите принципи на някакъв определен час.
В историята на предсказанията много нива вече са из-ползвани като отправна система. Те всички се подчиняват на закона за аналогията. Затова хвърлянето на картите на Таро с цел предсказване не е „по-ненаучно" или „по-суевер-но" от съставянето на хороскоп. От факта, че при съста-вянето на хороскопи е необходимо да се отварят справоч-ници с математически таблици, някои астролози се мъчат да изведат „научността" на астрологията и да се дистан-цират от практики като Таро, „И Дзин" и други подобни. Това е глупост. Всички предсказателни и гадателски систе-ми работят по един и същи принцип. Отправните нива са взаимозаменяеми.
Единственото важно за сериозността на дадена практика е възможността практикуващият да пренася по ана-логия изразните средства от неговото ниво на наблюдение върху други нива. Голямата трудност на всички системи е преносът, който в астрологията се нарича „тълкуване". За-това несериозните винаги превишават по численост сери-озните, независимо дали става дума за гледане на карти или за астрология.
Да се върнем обратно към астрологията. Хороскопът е графичното представяне на дадено съзвездие на небето в определено време, отнесено към определено място. С това всеки хороскоп е приравняване според местното време. Хо-роскопът винаги се отнася до мястото, където се проявя-ва разглежданото явление, и наблюдава небето именно от тази перспектива.
В това се съдьржа и отговорът на честия упрек, че ас-трологията продължава да работи с геоцентрична предста-ва за света. Това е така, понеже човекът се ползва само от геоцентричния светоглед. От негова гледна точка хелиоцентричният светоглед е погрешен. Това е така, защото, не-зависимо от изчисленията на астрономите, всеки човек ден след ден преживява например изгрева на слънцето сутрин и неговия залез вечер. За човешката психика това преживяване е много по-истинско от същностното знание, че Земята се върти около Слънцето. Човек не може да съпреживее психически това въртене и затова за него то няма абсо-лютно никакво значение.
Така че, хелиоцентричният светоглед е верен за наука-та и за астронавтите. За хората като цяло и за астроло-зите в частност единствено Земята е мислима като отправна точка. Защото човешкият живот се разиграва тук. Бон е столица на Германия. Това е вярно, но за мен, като жител на Мюнхен, това не е никакво основание да напиша на визитната си картичка бонски адрес. Човек може да изживее единствено себе си като център и да съотнесе све-та само към себе си. Ако не го направи, той ще загуби „местонахождението" си и душата му няма да има корен. Това е и по-дълбокото основание за дългата съпротива на църк-вата да приеме хелиоцентричния светоглед.
Хороскопът като измервателен инструмент
Астрологията не е вяра във влиянието на небесните те-ла върху човека. Астрологията е по-скоро система за отражение на действителността.
|
Качество на времето
(vital)
