|
|
| Тема |
 Прошката |
|
| Автор |
Kaлu (vital) |
|
| Публикувано | 23.10.03 12:53 |
|
|
|
За прошка първо трябва да има деяние. Относно деянията Парадоксалната магия казва следното:
Ти винаги вършиш всичко правилно според степента си на развитие
и
Ти винаги вършиш всичко неправилно и в това е залогът за твоето развитие
След свършването на каквото и да било обаче, се налага понякога и да се иска и даде прошка. Много се спекулира с даването на прошка. Защото само актът на даване не поправя и не променя нещата и не освобождава човека. Хората вървят заедно, накуп, когато нещо са си направили един на друг, няма начин единият да се отърве с прошка, а другият да си остане да се пържи в ада...в Будапеща ми направи впечатление, че упражненията се правят по двойки и независимо колко бързо се движиш ти, трябва да останеш и да помогнеш на партньора си да достигне същото ниво, едва тогава може да продължите двамата.
Така май е и в живота-просто да дадеш прошка и да си измиеш ръцете от случая-не ти се дава. Трябва да стоиш и да чакаш отсрещната страна да стигне там, дето няма намерение да стига.
При общуването има винаги две страни-1 изпраща съобщение, 2 го получава и потвърждава на 1 получаването му. Всички аберации и неприятности произтичат от прекъснат цикъл на общуване-1 изпраща съобщение, а 2 се прави на ампер и не го чува. Този прекъснат цикъл остава зависнал във вековете до края на времената.
Та и прошката е също цикъл на общуване. Бог никога не ти дава прошка, ако не си я поискаш. Затова е и речено-иди поискай прошка.
Не е възможно просто божествено алтруистично благосклонно да дадеш прошка и да си измиеш ръцете. Зависваш. Независимо кобко благодорен се имаш или чист. Не можеш да вървиш напред, преди този, на който си дал прошката, да не си я поиска наистина. Оставате вързани, няма развързване.
Затова вместо да се правим на по-мъдри от самия господ вездесъщ бог, по-добре е да се опитаме да накараме другия да осъзнае за какво, аджеба, му даваме тази прошка.
Друг е въпросът с какви методи ще го направим....но двустранният цикъл на общуване е наложителен, иначе няма измъкване.
...заради цвета на житото...
| |
| |
| 
|
|
