|
|
| Тема |
 Малко поезия |
|
| Автор |
Kaлu (vital) |
|
| Публикувано | 13.10.03 22:53 |
|
|
|
Не ме обича никой!Есен клета!
Лимонен здрач и клони без листа.
А там поле,зад мойте черчевета,
с превити,тънещи в прах,жита.
Как мразя влажната мъглива гледка
и есенните чувства в глух покой.
Полирам ноктите си с малка четка
и слушам фуга от не знам си кой.
И нежно звуците и с фалш припяват,
че някой бил щастлив,защо, не знам,
край езеро,където тихо плават
бездушни лебеди насам-натам.
Туй стихоплетение чопнах от клуб Поезия, защото много ми хареса. Наминавам там, но то са тежки вопли и някак нагнетени емоции, та чак глава ме заболява от тежки вибрации. Но това е различно, според мен. Какво ще кажете? Автор е някой си редящ
Който се смее накрая, най-добре се смее.
| |
| |
| 
|
|
