Здравей

мисля си, че това което усещаш не е враждебност.
И си мисля, че в окултните клубове, повече отколкото в други, има предпоставки за спорове. Защото нищо от нещата тук, предмет на спор, не може да бъде еднозначно аргументирано и доказано. Все пак не се спори коя марка коли е по-добре, и с технически характеристики да се доказва аргументирано.
По-скоро би могло да става, и става, едно разширяване на осъзнатото разбиране по така да се каже "окултните въпроси".

Както казва дон Хуан: "По пътя на Знанието нищо не е така ясно, както бихме искали да бъде". Тази именно неяснота внася и несигурност в собствената позиция и убеденост. Парадоксално е, нали? Обикновено човек спори когато поне за себе си е сигурен в нещо. Но с окултните неща не е така. Спора, или онова на което ти казваш враждебност, всъщност е опит човек сам себе си да убеди че е на прав път, че не греши, че това, което към момента разбира, което е правил, е "правилното". защото в противен случай човек се изправя сам срещу себе си и отрича сам себе си. Това става, дори и когато е на подсъзнателно ниво. А това е болезнено, и ....е част от пътя.:-))))))))))
И също точно поради тази несигурност се пораждат споровете и най-общо да го кажем, "премерванията и претеглянията" на различните школи, на различни понятийни системи, опитващи се да опишат поначало неописуеми неща.

А иначе всички знаем, че това дето "в спора се ражда истината" си е една голяма глупост. Едно невярно клише, което повтаряме без да се замислим дори.
И също всички знаем, че в никакъв спор тук няма да се роди никаква истина, поне не тази, за която спорим. Защото за нея няма аргументи. Защото аргумент за нея може да е само Човека.
И също всички знаем, че "В дома на Отца ми има много пътища", и че не могат всички да вървят по един единствен път. И че е безмислено да налагаме на някого пътя, по който самите ние вървим.

Тогава питаш защо все пак спорим?
От несигурността в нас поради факта, че "По пътя на Знанието нищо не е така ясно, както бихме искали да бъде".