|
Не зная от къде съм го приписал:
"...Учестеното бомбардиране на психиката при плътния брак предизвиква небивали разрушения в повечето случаи. Останалите, благословените бракове, не се подвеждат под общия знаменател. Познати са такива на случаи брой около 400 в цялата история на планетата ви. Невероятното при тях стана възможно, понеже познанията им за растежа и развитието на любовното чувство, бяха и са космични. космичният брак трябва да предвижда отдих на съпрузите един от друг. Периодично, циклично. От тези 400 случая, само 30 са известни с плътно общуване цял живот, без душевни и физически деформации. Това въздейства и върху мислите на останалите, обаче малцина са тези, които могат да го постигнат. Свещената нужда от самота или от общуване с други обикновено създава биещи честоти, които предизвикват тревога. Има обаче изключения, за които вече стана дума, където блаженството, радостта и щастието растат с увеличаването на годините съвместен живот. Обикновено това е невъзможно, понеже при събиране на несродни души или малко сродни на малко пространство се извършва постоянно и усилващо се сблъскване на аурите, а това води до тежки поражения в общуването и здравето.
Най-голяма сметка от това има държавата. От несносния живот и чувството за дълг, най-сигурно се изтрива космичната памет. Самопродажбите в робство се извършват по няколко основни причини:
- нужда от полов живот
- нужда от другар в живота
- страх от общественото мнение
- страх от волята на родителите
- тртевога за старините
- спасение от обкръжаващата среда
- уреждане в живота
Това са седмте брачни мотивации на обикновения човек, които по правило го подтикват да наруши основния космичен закон за разнообразното съчетаване на полярностите. Преди да е стигнала до своя лунен стадий една двойка по никой начин не може да се синтезира в единица. Празаконът гласи : Първо двама ще правят опит за хармония! Но това това не е договор за насилствено продължаване на общуването. ако тези двама останат повече от 3 години заедно без да са се погледнали с лош поглед, без да са си направили даже и една забележка, без да са си отправили отрицателна мисъл - тогава правят опит да останат още 5 години заедно. Обаче през това време общуват пълноценно и интензивно с много хора, предимно заедно, но по основното правило на щастливия брак и поединично, като всеки си има прозорци и от лично време. Престанат ли сладките и силни усещания, природата създава нетърпимост към партньора и отваря хоризонти за нов свободен брак. Никой никому не се сърди, защото всички знаят, че онзи, който не може да даде нищо няма и никакви права. Просто и ясно ! Изневярата е фикция, понеже онзи извор, който утолява жаждата е винаги обичан и желан, а онзи, който не я утолява прощава отдръпването най благородно. Тук никога не става дума за вина. Средството от памтивека за попадане на най-сродния извор е опитването на много извори.
Сега не роптайте срещу този закон, в който вие виждате пропаганда на разврата. За нас е все едно дали си спал със 100 партньора в течение на 100 прераждания или в течение на едно прераждане. Ефектът не еднакъв, но моралът е един и същ. Прословутото преплитане на двойниците, с което сте наплашени вие, окултистите, найстина съществува и наистина е много опасно, но това става само когато се намеси рвността, обсебяването, чувството за собственост. Никъде в природата не е имало и няма случаи, в които полигамията да е била наказвана с природни реакции. Наказанието, което Природата е наложила на човека се дължи на тъкмо обратното - обсебяването на едного. Тъй като в това е скрита една много голяма тайна, аз засега не мога да ви говоря на какво се дължат мензисът и родилните болки. Това е резултат от голяма космическа драма в миналото. Мъжът пък плаща с оплешивяване, простатни изменения, по-чести инфаркти и прочее. Сега не мислете, че всички тези деформации означават непременно ревнивост, обсебяване. Рзавратът не е лишен от плешиви, така че причините са често наследствени. Опитването на множество полови партньори, обаче в никакъв случай не е правило за всички. Опитът на душата може да се носи и от миналото и тогава сърцето подсказва, кога да навлезеш в единствената най-свята и най-силна връзка. До този момент то отхвърля всички обекти, понеже е имало печален опит с хора с подобни физиономии в предишните прераждания. а що се отнася до така наречения дълг към децата, това е особена тема и при това възлова, върху която ще говоря следващия път. Именно тук, тираничните системи, които извличат жизнените сокове на човечеството, амират най-мощен лост за "повдигането" на планетата т.е. за нейното пълно поробване. Това е експлоатацията на чувството за милост.
Чувството за милост !
Жалостта ! Милостта към най-слабото и беззащитното - новородената рожба - е най-висшето чувство, с което творецът е надарил съществата. По-висше чувство няма и никога не може да има, това е самото основно и най-дълбоко чувство на Цялото, което наричате Бог. Пред него падат на колене всички йерархии, всички същества, всички хищници и тирани. По-високо и по-мощно чувство от него не съществува. Може би единствено необходимостта от продължение на рода се равнява с него. Половината същества, както казах вече на друго място, подвластните на великата, разумна Природа, непременно преминават през цикъла на зачатие, бременност, рождение и отглеждане. По този начин Природта или сам Бог, строи най-важния и най-високия център в мозъка - центъра на милосърдието. В млекопитаещите той нараства много бавно, но сигурно. Макар и само по отношение на собствената рожба, това Божествено чувство крепи всички психически и биологически програми т.е. всички същества от плът и кръв. а вие знаете не един или два случая на разливане на милосърдието и върху новородени от други видове. В това отношение дори хищникът превъзхожда сегашното човечество, което не желае да се погрижи за децата на собствения си род. Преднината на детето е основа на всяка етика и всяка мотивация. Това разбират пределно ясно всички топлокръвни и голяма част от всички други организми. Точно това разбира много добре и подлецът, който още в крьоманьонската пещера за пръв път лиши брат си от свободата му, като заплаши рожбата му със смърт. така нахлуха на земята враждебни вам цивилизации, съвършенно лишени от чувството за милост. Понятно е тогава, защо те превръщат вашето чувство за милост в чувство за дълг, поробвайки ви по този начин да следвате линия на поведение, опропастяващи индивидуалността и природата. Користта се появи по-късно у вас. Първа беше силната струя на чистото, космичното чувство, нуждата да спасите поколението си от студ и глад. Най-трагично преживяват принудителното родителство духовете с изявена индивидуалност. пред тях се отваря цяла пропаст от неразрешими проблвми, които ги докарват до отчаяние или мисъл за бягство или самоубийство. те окалват личността си, преди всичко с компромисите, които започват да правят, ако милосърдието в тях надделее.Те напускат космичната си мисия, отговорността към вселената, за да не погине едно същество на Земята. От духовна гледна точка,онзи който има да защитава милиони същества, чрез истината, която носи от своята звезда се впряга в предателството да защити едно същество. Но това е вярно само в областта на духовната логика т. е. на суперлогиката, на свръхлогиката. от гледна точка на ултралогиката, законът е строг: Едно същество в космоса има същата ценност, както и милионите същества ! Онзи, който вече е създал едно същество на Земята, той не може да се маскира зад мисията за всички, защото закон е : Ако едно същество не посрещнеш както трябва - то никой друг няма да можеш да посрещнеш ! Тъкмо тук не могат да се осъзнаят дори и най-напреднали посветени, които са допуснали да създават деца в този труден свят. Те изоставят рожбата си заради "великата цел", ала никой няма да им разреши да пристъпят прага на ултравселената при такова пък предателство. Верни на гласа на супервселената такива често се издигат до нейните върхове и стават творци, риониди, серафими. Творческият уникум, познаването на всички звезди и планети, любовта към всички и саможертвата за всички ето великите плодове на свръхиндивидуализацията, които се постигат в супервселената. Обаче ултравселената, божествения свят, за разлика от духовния се постига чрез степени на самоограничение. Преданността към едно същество там е по-голяма добродетел отколкото преданността към всички. Оставяйки творчеството, оставяйки пътуването по звездите, оставяйки пеперуденото кацане от цвят на цвят или най-върховните екстази на нирвакана самадхи, родителят на едно, единствено дете, прави това, което не може да направи нито един дух от супервселената, прощава се със свободата си в името на свободата на Бога в другия. С това той се издига в лоното на ясновселената, самата светая светих на Абсолютния Дух...."
^Няма да ти пиша вече^
|
Още за брака, приятелството и ...
