|
Има три състояния (обстоятелства, качества) на съществуването (видимост, реалност, живот).
Тези три състояния обхващат живота.
Те са –да бъдеш, да правиш и да имаш.
Състоянието да бъдеш (битийността) се определя като приемането (избора) от човека на категорията на идентичността. Може да се каже, че битийността е роля в играта; собственото име може да бъде пример за битийност. Друг пример може да бъде професията на човек. Като още един пример може да послужи неговият външен вид. Битийността се приема от човека самостоятелно, дава му се или се постига от него. Например, в играта всеки участник има своята собствена битийност.
Второто състояние на съществуването е да правиш. Под правене ние подразбираме действие, функциониране, осъществяване на нещо, изпълнение на задачи, постигане на цели или всяко едно изменение на положението в пространството.
Третото състояние е имането. Под имане ние подразбираме това състояние, когато човек има нещо или нещо владее; състояние, при което той може да се разпорежда, да управлява обектите, енергията и пространствата или да определя тяхната позиция.
Играта, наречена живот, изисква човек да приеме битийност за осъществяване на правенето, водещо към имането.
Тези три състояния са дадени в последователност по тяхната важност в живота. Способността да бъдеш е по-важна от способността да правиш. Способността да правиш е по-важна от способността да имаш. При повечето хора тези три състояния са толкова объркани (хаотични, променливи), че те най-вече се разбират в обратна последователност.
Формата на битийността е идентичността. есто се открива, че преклирът се намира в различни вейланси: на баща си, на майка си, на съпругата, на един от хилядите хора или на всички заедно. Той не е способен да получи или постигне собствената си идентичност. Той осъжда или критикува идентичностите на другите (тоест не им предоставя битийност).
Той самият не може да получи достатъчно идентичност, за да почувства, че я притежава. Идентичността е толкова дефицитна, че нейната ценност е много голяма. Никой не може да я има. Поради тази причина да се намираме близо до такъв човек не е комфортно, тъй като той не приема нашата идентичност, тоест не ни предоставя битийност.
Правилото е следното: колкото по-силно човек е "заседнал" в някакъв вейланс или идентичност, толкова по-малко схваща, че съществува. И толкова по-трудно е, мисли си той, да получи внимание. Затова може да се случи той да стане твърде показен (да се излага на показ твърде старателно, твърде много да присъства във всеки момент от времето) или да стане разсеян (затворен, неопределен, отсъстващ повечето време).
Грешките, свързани с идентичността, са там, че хората са твърде видими или твърде малко видими. Лекарството и за едното, и за другото е отстраняване липсата на идентичност.
диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева
|
Сциентология
(горска поляна)
