|
Ние можем и да си въобразяваме, че не зависим от миналото, но то се съдържа в нас, в тайните кътчета на ума ни, в клетките ни. То не изчезва само с идеята, че го няма.
Действа тайно и подмолно-нашето минало-и ни кара да мислим, че сме самите ние.
Миналото изчезва само с конфронтирането му-а това значи да се изправиш лице в лице с него и да го подгледнеш. Като начало.
Пречките според мен пред човека са две и двете са свързани с егото. И вместо да бием по канчето милото нещастно его, което пък си въобразява, че ни защитава, по-добре да отстраняваме методично пречките.
1. Идеята, че на нас никой нищо не ни е сторил. Ужасно е да разбереш, че е имало случаи, когато някой ни е бил с ръце или думи, а ние сме били безпомощни. Някой ни е извъртял номер, а ние сме били безпомощни да се предпазим. Някой е бил по-силен от нас и е направил каквото той иска и то е било точно обратното на това, което ние сме искали. И ние сме били безпомощни.
2. Идеята, че ние никому нищо лошо не сме сторили-никога. Как да сме! Няма такава игра! Ние сме свети води ненапити, ние сме защитавали себе си и чувството си за собствена правота. Ние сме действали безупречно по всички висши космични и човешки закони. Ние никого никога не сме ранявали, освен когато той си го е просил...
Та тия две пречки държат миналото ни винаги с нас-двете идеи, които усърдно идентифицираме със себе си-на нас никой нищо не ни е сторвал, защото сме свободни и силни; ние никому нищо не сме сторвали, защото сме светли и чисти...
В Дианетиката второто се нарича оверт. Вреда, която си сторил другиму, независимо от чистите си помисли. Вреда, която ти се опитваш да обърнеш на 180 градуса, да не осъзнаеш, да загърбиш, да я няма. На запад католическата църква за това е измислила изповедта. Не за наказание, за разтоварване на подсъзнанието от тия случаи.И за да помним винаги, че макар и богове в развитие, сме си просто човеци.
А за първото в Дианетиката е измислен одитинга. Но за да стигнеш изобщо до одитинг, първо трябва да си признаеш, че имаш нужда от него.
Всички имат тези два типа случая в миналото си-ВСИЧКИ.
А колко си го признават?
диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева
|
Миналото
(горска поляна)
