|
Здравейте,
От известно време чета в този и дуги клубове, а преди това и пишех, но явно беше на чужд език : ))
Като се позамислих дълбоко върху всичко, което съм чела и всичко, което съм чула от хората реално видях един феномен, който го има в нашата държава и ни пречи да общуваме нормално по между си.
Та този феномен има няколко измерения:
1. Липсата на толерантност
2. Страх да не ни помислят за глупави
3. Страх, че сме по-малко от другият
4. Страх, че другият може да цели с поведението си да ни унижи
5. Страх, че не сме разбрани
6. Страх, че ако заговорим на своят език никой няма да ни чуе
7. Страх, че ако изберем да сме толерантни към даден човек и вземем, че го разберем може да се окаже, че сме разбрали неправилният и да ни намразят подходящите.
8. Страх, че ако се замислим самостоятелно то ще е извън нормите на всеприетото и за това по-добре да мислим повсеместно.
9. Страх, че можем да останем сами срещу всички.
Айде стига с този страх де : ))
Повечето пишещи в клубовете звучат като мрънкащи деца: “Не говори така, съобразявай се с мойто ниво на интелект, не ме подценявай, прави това, което на мен ще хареса, не прави повече отколкото аз бих направил и т.н.” Мамините те : ))
Нещо не мога да схвана, защо всички говорят за толерантност щом самите те са брутално нетолерантни?
Веднага ще дам пример, за да не ме обвините, че си говоря на изуст.
Поведението на повечето спрямо Оро е типичен пример “Говори на езиците на другите, за да те разберат, не прави това така, а иначе, не ми прави анализ на това, а на онова, не ме подценявай, а се страхувай от мен и т.н.” Егати толерантността : ))
“Не чета дълги постинги”. Колко мило: )) Но тук не е чат, а клуб и повечето хора влизат тук, за да научат нещо ново по дадена тема, а не да четат заяждания, чатене и тем подобни едноредови изказвания.
Та да си кажа сега и аз моят анализ на всичко това, което описах с максимално малко думички, но не гарантирам за езика, че е разбираем.
Приказките за герой имат еднакъв сюжет: героят, злодеят и жертвата. Поуката от тези приказки е, че доброто винаги побеждава злото. Винаги има победител и победен. И предполагам повечето се стараят да бъдат победители, защото ако нямат такова етикетче значи са победени, нали?
Следователно, всеки край на приказка, в който доброто не надделява, води до чувство на дълбоко безсилие, защото решаваме, че сме безпомощни и защото, като подкопава основите на ценностната система на културата ни, засилва цинизма, отчуждението и отчаянието.
Но всъщност да ви питам, как си представяте във всяка битка в живота ви да излизате победители? Това не е ли най-голямата самоизмама на света? Мъдреца е казал:”Аз знам, че нищо не знам”, а вие искате да се изкарате, че всичко знаете, всичко можете и то от самото си раждане : )
Манталитета, който си представя, че ако намери една кирлива риза на врага си вече го е победил /защото е излял кофа с фекалии върху му/, който се мисли за знаещ само защото някой не знае нещо в неговата област на знания, който си мисли, че има какво да научи другите/преди той да знае достатъчно/, че другите са винаги по-малко знаещи от него и т.н. е само за съжаление : ))
Наивно е да казваш на някой да говори на твоя език, като ти дори не си се опитал да говориш на неговият. Наивно е да казваш на другите кое как да правят, а ти самият да не приемаш съвети. Наивно е, но това е много меко казано : ))
Това, че на света има една единственна Истина не означава, че има само един герой, а всички останали са губещи. Пример ще дам с анализа на филма за момичето с умствена недостатъчност, която стана спортиска.
Тя е човек, не защото е повече от другите, а защото се бори за своята Истина, защото се биеше с момчета по-силни от нея и с нечестно постъпващи момичета, за да защити своята истина, а тя беше, че е като всички други хора на тази земя със сърце и душа/защото това е най- важното, а не защото всичко друго е маловажно/. Тя не беше пред всички, а в страни от всички и се бореше за място сред тях.
Има една единственна Истина на тази земя и тя е, че всички сме герой.
Не напразно мотото на Алтернативната олимпиада от филма беше, че всеки спортист дава най-доброто от себе си, а не е най-добър от всички и за това всеки участник е победител заради смелостта си да участва въпреки недъга си и неравностойното си положение спрямо другите спортисти. Идеята беше да се даде възможност на тези хора за самоизява, защото в голяма степен гнева, емоционалното и физическо насилие върху себе си или другите се пораждат, когато се потиска себеизявата.
Не е въпросът колко можеш да бъдеш добър в каквото и да е, а дали полагаш усилия да си това, което можеш да си.
Смятам, че е добър завършак на мнението, което изложих тук разказа за посещението на Конфуций при Лао Дзъ:
“Конфуций попитал:
- Какво ще кажеш за нравствеността? Какво ще ка-жеш за формирането на добрия характер? - понеже той бил моралист и считал, че ако се култивира добър характер, то-ва е най-висшето постижение.
Лаодзъ се засмял гръмко и казал:
- - Само ако си безнравствен, възниква проблемът за нравствеността. И ако не притежаваш никакъв характер, само тогава мислиш за характера. Човекът с характер е забравил напълно факта, че съществува нещо подобно на ха-рактер. Човекът с морал не знае какво означава думата "морал". Затова не ставай глупак! И не се опитвай да култи-вираш. Просто бъди естествен.”
В стила на Лао Дзъ, какво ще кажете за ТОЛЕРАНТНОСТТА?
Христос казва: “Обичой ближния си, както обичаш себе си”
Когато се държите зле спрямо друг човек и когато му обяснявате как да се държи с вас и как да не го прави се запитайте дали вие самите заслужавате такова поведение от самите себе си.
Направете един опит: застанете пред едно огледало и кажете на отражението си всичко това което казвате на другите да правят или да не правят и виште как ще се почувствате и го правете най-вече преди да сте написали поредната забележка към някой пишещ в клубовете. Така ще сте сигурни, че постъпвате справедливо : ))
А сега ви давам думата : ))
Зная защо има толкова много дървари. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.
|
Един клубен анализ
