:-)) Радвам се, че приемаш да се споделя някакъв личен опит и постижения. Може да се напрегна да обясня по-подробно, ама все се опасявам да не става дълго и досадно ;-)). От тези книги, които си изредила аз съм чела само "Изкуството да бъдеш бог", другите съм ги прескочила :-)). В тях само е посочен пътя, по който трябва да вървим ако искаме да израстваме духовно, но не и практически начин, който да ни казва как да тръгнем и да го извървим.
Може би защото са ти се видяли много лесни и прости нещата, за това и са ти се сторили повърхностни. В природата(битието) нищо не е сложно, а само е в една изключителна хармония, която можем да съзрем навсякъде. Когато и ние се хармонизираме с нея тогава започват да се случват чудесата ;-))). За тази цел трябва да се освободим от отрицателните си емоции(те така и така не са ни присъщи по природа, а сме ги натрупали в процеса на житейските трудности) и да усетим, че сме свързани с всичко около нас от една същност, която е Любов ;-)).

А за ника ;-))), ами мисля, че след като Homo Ludens* си го е избрал, той изразява някаква негова същност и е хубаво да бъде изписван целия. Да не говорим, че когато за пръв път го нарекоха Лу, в съзнанието ми веднага зазвуча :"О-о-о-оооо Мери Лу..." и едно свежарско банджо. От тогава винаги като видя така да го наричате все тази песен си пея :-))). Не знам дали това би му харесало, но аз предпочитам да го възприемам като мъж, а не като Мери Лу ;-)))).

Чувството е езикът на душата