|
Ако при терапията вече сме проследили до някакво ни-во подобна верига от симптоми, тогава правим решител-ната крачка - връщаме пациента в онази ситуация, която той сам е определил като причина за последвалия по-късно низ от страдания. При тази крачка пациентът се конфрон-тира с кармическата си вина, с която той сам е направил необходими всички по-нататъшни ситуации, донесли му страдание. Дотогава той е възприемал себе си като нещас-тна жертва. Няма кой знае каква разлика, ако пациентът вярва, че причината за душевното му разстройство е пове-дението на майка му или пък някакво неприятно преживяване в предишния му живот. И в двата случая той проектира вината във външния свят.
Нещо напълно различно се случва обаче при конфронта-цията със собствената кармична вина. Пациентът трябва да интегрира сянката си, той преживява себе си като дейс-тващо лице, причинило на други онова, от което самият непрекъснато се оплаква, че страда от няколко хиляди го-дини. За пациента конфронтацията с вината не е нещо просто, но ако я направи, тя е огромна стъпка по посока на изцелението. Ако непременно искаме да използваме дума-та „причина", то тя е в кармичната вина.
Никога не може да се стигне до абсолютния край на ед-на ситуация на вина, но тя може да продължи да се изслед-ва за определители. Ако не го правим в терапията, това има практически основания:
1. Няма конкретен край - обстоятелство, което църквата е описала с понятието първороден грях.
2. Кармическата вина, отнесена към актуалния проблем, е най-малко началото на дадена фаза в безкрайния ритъм.
Вина и отговорност
С признаването на вината пациентът поема цялата от-говорност за съдбата си - стъпка, която отваря вратата към изцелението. Непосветените често се страхуват да открият ситуациите на вина, защото смятат, че по-нататък не биха могли да живеят с такова знание. Някои мис-лят, че за тях ще е непосилно да разберат, че някога са уби-ли човек. За конкретния случай тези страхове са неоснова-телни. Стара истина е, че „само, което си изтласкал, те тласка". Именно неосъзнатото знание за вината навява страха от конфронтацията с нея. Ако успеем обаче да „пог-леднем в очите" ситуацията, в която сме се провинили, целият натиск върху нас изведнъж ще намалее. Преди той е съществувал, защото само наужким не сме знаели нищо.
Всичко, което човек съзнава, не може да има отрица-телни въздействия върху него. При терапията конфронта-цията с вината става абсолютно без всякакви оценки. Тя е само вглеждане в истината и съзнателно се интегрира като урок от миналото. Когато човек стъпка по стъпка въз-приема в съзнанието си напълно изтласканата си дотогава сянка, той става по-цялостен, по-пълноценен, по-здрав. Кон-фронтацията с вината не е натоварване с бреме, а отнемане на бреме. Ако самата конфронтация често пъти не е особено приятна, то след нея обаче Всички пациенти се чувстват необикновено свободни и облекчени. При боравенето с вината трябва да се избягват всякакви крайности. Изт-ласкването на вината и проектирането и върху други поболява, защото човек се отдалечава от действителността. Също толкова нездравословно е и да се претоварваш с ви-на и самообвинения, защото можеш да рухнеш под тежестта им. Човек трябва да се научи, че щом е човек, той е ви-новен, и това е цената за неговия учебен процес. Без греш-ки няма развитие. Затова и не съществува човек, който в миналото да не е бил натоварен с вина. Само който мине през мрака, ще стигне до светлината. Няма човек, който се пази от горещо, без някога да се е опарил.
В църковната традиция има едно много балансирано третиране на темата вина. Първо в съзнанието на вярва-щия се извиква идеята, че като човек той е грешен и е на-товарен с вина. И едва после му се казва, че чрез опроща-ване на греховете може да бъде разтоварен от бремето на тази вина.
Някои ще възразят, че принципът на милостта проти-воречи на суровия кармичен закон, според който всяка вина трябва да се изкупи. Но противоречието между карма и ми-лост е само привидно. Двата принципа се обединяват в сре-дата като всички полярности и в действителност взаимно се обуславят. Милост получава само онзи, който я е измо-лил. За да я измоли, човек трябва да признае вината си. Кар-ма обаче е законът, който се грижи човек някога да стиг-не толкова далече, че да разбере грешките и вината си. За-това милостта може да е ефективна само чрез кармата. Кармата цели познанието на човека, тя регулира дали той е готов за милостта.
|
Съдбата като шанс
