|
В заглавията не се слага точка обикновено, но така ми щукна...
Може би, темата се нуждае от едно дълго уточнение. Нещо като предисловие. Което може да мине и за признание.
Вълнувам се от религията от дете. Първото, което научих наизуст след като започнах да чета, бе "Отче наш"... Кръстена съм в православната вяра по свое убеждение, когато бях на 16. Библията, Стар Завет, тогава бе прочена. Преди това, нямаше друго, четях Касидовски. Вкъщи се слушаха песнопения. Йоан Кукузел. Преследваха ме кошмари преди да се кръстя...
След това ми попадна Бхагават гита. Първото и последно издание в България. Луксозно. Продължавах да сънувам това, което чета. Сънувах обаче само тези книги. Сънувах Давид с псалмите, сънувах Ева и прочие... Даже се бях влюбила в Свети апостол Павел по едно време. След това пътувах... Бях в Африка. Преди това бях чела Корана, но само версията на Чаушев. Онази с тълкуванията. Бях подготвена, така да се каже.
Върнах се тук и исках да си сменя религията... Много по-късно излезе и Корана без тълкувания - естествено, бе прочетен...
Междувременно и много преди Корана четох книга на мъртвите, на промените, дзен, беседи на Дънов - даже гръмнах един преподавател с една курсова работа върху педагогическите възгледи на въпросния...
Имах гадже, което бе личен бодигард на Шри Матаджи Нирмала Деви, когато тя бе в България...
Междувременно се случиха безкрайно много неща... Четох Буковски, Анаис Нин, Булгаков и хиляди други - извратени, отлъчени, възторгващи се от греха. Имах и имам всякакви приятели - единият пише стихове и спи под портрета на Дънов, друг рисува икони, ливанец - християнин, който изследва научно еротичната литература, други, които се плашат от църкви и т. н.
Навлякох си омразата на един светец - без да искам. Намерих си и приятели сред тях. Купувах всякаква литература. Сатанинската библия определено ме забавляваше...
И от толкова четене знаете ли какво стана... Вече си мисля, че езикът, а не вярата прави хората свободни. Красотатата, по-точно...
Ще се поколебая какво да избера, ако имам нужда от нежност - Давид или Шекспир. Ако ми е необходимо предизвикателство от думи - ще избирам между Набоков и Льоса... Ако поискам просто да се успокоя - ще се обадя на един приятел поп, който, май, ме усеща...
След всичко това, което изписах - очевидно съм имала нужда - та... Вероятно исках да кажа, че това, което търсим не е тук или там... То е навсякъде. Без да бъде какъвто и да било един дядо може да ви/ми/ни каже толкова истински, толкова верни, толкова чисти неща, пред които не струва дори Вавилонската библиотека.
Истински тайнствените неща са казани просто. Но най-важното е, че те се разпознават по това, че са красиви.
Моите 40 дни в пустинята ме изкусиха и с аскетизма, и с пиршеството...
Тъй че... няма смисъл.
Сори за многословието. Така и не разбрах какво, аджеба, е това нещо процесинг.
И се сетих за една истинска случка, която някъде веднъж бях разказвала... Един мой приятел ми разказа следното... Бил в Родопите, спял при един овчар... И всяка сутрин този овчар викал слънцето. Моят приятел го попитал - Ама, защо ти е всяка сутрин да ставаш и да викаш?! И овчарят му отговорил: Ако само за миг изгубиш вяра, че ни бил могъл да викнеш слънцето... То никога няма да изгрее!
Acropolis adieuРедактирано от yф на 23.02.03 18:20.
|
Защото тук се говори за всичко - малко гювеч.
