|
Традициите сочат, че когато на човек му се развали хладилника, той вика майстор или прави опити да го оправи сам.
Традициите сочат, че ако на българина му се повреди за пореден път старата кола, ляга под нея и започва да я поправя.
Същото касае телевизора, печката и соковарката.
Ако се пък разболее, човекът тича в болница или в аптека.
Но българинът си няма и понятие от психическо здраве. В католическата църква има изповедници и тяхната роля е именно лекуване на психиката. Миналия век се появява психоанализата и психотерапията. На изток от хиляди години съществуват техники за осъществяване на загубената връзка между съзнанието и човешката същност.
Българинът в основната си маса обаче изобщо не познава себе си и ключовете, които го привеждат в движение или застой.Нещо повече-той смята поправката на колата си за въпрос от първа жизнена необходимост, а поправката на "себето си" за глезотия на хора, които са надмогнали материалните си проблеми.
Всъщност истината е точно обратната. Всеки човек се явява единствената причина за своето собствено битие. Или, ако перефразирам Маркс-Съзнанието определя битието. Не обратното. Никаква съществена промяна отвън навътре не е възможна. Външната промяна лекува следствията, а причините си остават-в отношението, което имаме към света се коренят всичките ни нещастия или успехи. Промяната на отношението променя нашето битие. Лесно е да се каже, трудно е да се осъществи. Защото промяната на отношението изисква и по-дълбоко познаване на собствените ни механизми и лостове, които ни задвижват в една или друга посока. Личностната структура на всеки е индивидуална и не са приложими общи постулати и заповеди. Защото всеки е дисбалансиран, но в различна посока. Ако някой е развил повече нахалство и наглост от нормалното, то той трябва да се научи на смирение. Ако друг обаче е развил неувереност и очакване на чудо от рода на шестица от тотото или ЕО, или даже НАТО, което да му оправи проблемите, то той очевидно има нужда от развиване на собствената си увереност и превръщането на бездействието в действеност.
По ирония на съдбата обаче всеки търси и намира точно онова, което да потвърди прекомерно развитото му качество, което се превръща в пречка. Така наглецът намира всевъзможни послания, които затвърждават правото му да не се съобразява с другите и чете примерно литература, която непрекъснато затвърждава солипсизма му. Идеята, че нищо друго не съществува, освен самият той, и следователно всичко е подчинено на собствената му и единствена воля и намерение.
Неувереният пък чете библията и непрекъснато повтаря процеса по даването на другата си буза, след като първата е шамаросана.С идеята, че бог именно това очаква от него-смирение.
А всъщност развитието трябва да се осъществява точно в обратна посока. Към центъра и към баланса. Хармоничният човек е балансираният човек. Всяко прекомерно трябва да се върне към центъра си и да се намали, всяко недоразвито трябва да се стреми към центъра и да се увеличи.
Балансът се постига с финес и нежно и се постига непрекъснато, във всеки един момент отново и отново. Балансираният човек прилича на въжеиграч, който ходи с прът по въже над пропаст-той се накланя ту наляво, ту надясно и пристъпва бавно и внимателно. Ако само се успокои за мъничко и легне на старите си лаври, че ето, току що е постигнал баланс, въжеиграчът тутакси ще падне. Балансът не се постига чрез застиване или с ходене само изправен и право напред, балансът е непрекъснато накланяне наляво или надясно, напред или назад според както го изисква битието.
У нас на човешката психика не се обръща никакво внимание. Психиатрите лекуват отклонения от нормите, когато последните стават вече драстични. И никой не обръща внимание на дребни отклонения у така наречените нормални хора.А именно малките камъчета преобръщат колата.Психиатрите изслушват така наречените нормални пациенти, кимат мъдро с глава, обявават диагноза от рода на "лека форма на депресия" и предписват хапчета. По този начин те не лекуват дори симтопите, камо ли да стигат до причината. От друга пък страна потенциалните пациенти имат дълбоко вкоренено прилепнало убеждение, че при психиатри ходят само откачалките и не търсят никаква помощ.
А човешката психика е много финна структура и най-лекото разместване на връзки в нея води до много и неприятни последици. От друга страна тези вътрешни схеми и връзки изискват малки усилия за тяхното разбиране и промяна. Естествено, когато има желание за това. Желание обикновено се появява, когато вече няма накъде и всички други средства за въздействие и контрол са вече изчерпани. Но когато дойде редът на желанието за себеизучаване и промяна, се удря на камък. Няма адекватни хора или структури, които да помогнат. И тогава изходите са-книги по себеразвитие, източни школи и медитации, секти и всякакви залитания. И загуба на години по погрешни пътища. Когато всичко е точно под носа ни, но не сме научени да го виждаме.
 Keep walking!
|
Бит и култура
(звън на кристал)
