|
“Мъдростта на прозрението очиства възгледите. Много важно е да се разбере какво се разбира под това понятие. Тези думи обхващат предположения, мнения, вярвания и измислици. Да ги разгледаме по-точно. Ето един пример: Всяка сутрин след събуждане аз предполагам, че това тяло ми принадлежи, тъй като този, който лежи, съм аз. Това предположение е извършено автоматически, без всякакви размишления. Аз мога също така да имам определено мнение за това тяло и за това дали тази храна е полезна за него, или не. Тези идеи възникват след известни размишления. Мога да се придържам към определено убеждение относно това тяло, например да вярвам, че в бъдеще то ще възкръсне. Такива вярвания са плод на предаността към някакво религиозно учение. Могат също така да включват или да не включват в себе си размишленията за тези доктрини, да ги приемат или да философстват над тях. Философските спекулации в своята същност са резултат от размишления, разработки и запълване на празнотите в някаква система. Създадената система включва в себе си всички мнения, основани на предположения. Когато човек просто предполага нещо, без да е сигурен в неговата истинност, за него все пак съществува възможност да види грешките в своите предположения. Отначало това ще стане интелектуално, благодарение на ученията на други хора или чрез неговия собствен опит. Но ако човек вече има някакво мнение по дадения въпрос, трудно ще му бъде да види в него това, което не е истинно. Ако в този въпрос или тема са намесени вярвания и учения, свойствени на някакъв особен род религия, тогава на него ще му стане още по-трудно да прецени ясно нещата. А ако тези вярвания са били разработени в някоя философска система, не остава почти никаква надежда човек да види нещата в светлина, различна от тази система.
Ние се привързваме към възгледите. Те представляват единия крак, върху който почива понятието “аз”, душата. А двата други (хаха - тук се питам за какви други три става дума, но това май не е толкова важно:) това са жаждата и гордостта. Възгледите поддържат понятието “аз”. Те представляват негов корен, защото основните понятия, на които са основани възгледите, се явяват понятията “аз” и “аз съм”. Всички те обхващат различни времена на глагола “съм”, “аз бях”, “аз ще бъда”, “аз съм”, а също така и отрицателната форма - “аз не съм бил”, “аз не ще бъда”, “мен ме няма”, “аз не съм”. И от този основен материал се формират огромен брой въгледи, към които се придържат хората. Удивителното е, че колкото повече тези възгледи се приближават към понятието “аз”, толкова повече хората са привързани към тях и яростно ги защитават. Фанатиците, получаващи огромно самодоволство от своите закостенели въгледи, биха били готови на всичко, защитавайки ги сляпо.
Какъв род възгледи се срещат в нашия живот? Те могат да се разделят на лъжливи възгледи с устойчива предназначеност, лъжливи възгледи без устойчива предназначеност, свтески “правилен” възглед и надсветски правилен или съвършен възглед. Последният може да се нарече и “отсъсътвие на възглед”.
Погрешният възглед с устойчива предназначеност означава вкоренено мнение от такъв вид, че да подтиква хората към извършване на зло, към нарушение на законите и т.н. Като пример могат да се посочат комунистическите (според мен и капиталистическите и мн. др.) фанатици. Те вярват, че благодарение на унищожаването на някаква част от хората се появява възможност да се построи по-добро и по-справедливо общество. В дадения случай самта доктрина подбужда към насилие и класова ненавист и от тук е налице отвращение, което е вторият корен на нездравия ум. Може да се очаква, че последователите на тези доктрини ще изразят своята ненавист (и завист) чрез думи и дела. Уверени, че действат справдливо те няма да се поколебаят да унищожат своите “класови” врагове. Безчестните насилници, управлявали хитлеристките лагери, са имали сходни лъжливи възгледи относно евреите.
Обратно, в случаите, когато са налице “лъжливи възгледи без предназначена съдба”, на преден план излизат корените на алчността и заблужденията. Ние се заблуждаваме и имаме неверни възгледи относно петте елемента, когато считаме: “те са мои”, “аз съм в тях” и “те всъщност са моя “аз”. Ако се придържаме към такъв възглед и той е дълбоко вкоренен в нашата психика това не дава определените реузлтати. Този възглед е погрешен, тъй като в анализа му не откриваме никакво “аз”. Доколкото се касае до оформените лъжливи възгледи от този тип, то те се означават като приятни в качеството им на истинни доктрини, например християнското учение на троицата, единния и неделим Бог в исляма или множеството богове, които са отражения на божествената основа на съществуванието, както предполага индуистката адвайта-веданта. Пред нас са три съвсем различни вярвания, всяко от които се счита за истинско и единствено от своите последователи. За подобни възгледи е характерен един факт. Даже когато те не предизвикват насилие, те винаги довеждат до разделение и спорове. Материалът, който се намира в тези възгледи и доктрини, съставляващ предмета на вярванията, има и още един характерен признак - те са недоказуеми. Когато в последната истанция логиката се окаже безсилна, нужно е или да се вярва в тях, или просто да бъдат отхвърлени.”
|
Кой за какво се бори