|
Въпр.: Кое прави да искаме близост с Бог? Нашата слабост или Любовта на самия Бог, който ни иска в своето Царство?
Отг. : Отецът не ви зове към Себе Си и никога не ви е зовал. Това, че трябва да се отиде при Бог, е лъжливо разбиране. Няма нужда да бъдете отделени, а после да се върнете отново при този, който ви е отделил. Това е неразумно, това е неверно разбиране на Вярата. Вие сте родени за да вървите с Бог по пътя, който Той ще прокара за вас. Но това не е връщане към Него, защото е безсмислено, а за да славите безкрайно Неговото Име, като направите невидимото видимо, посредством своите ръце. Поради това Той ви е направил по Свое подобие. Той е Творец и е направил децата свои творци- малки, но творци на Любов, Красота и Светлина. Поради това на човека е дадена плът, та чрез нея, като “инструмент” да преобразува своята невидима Любов във видим резултат и да може да направи това, което ще запълва Света на Битието. Това не може да направи нито един Свят от Вселената, въпреки че сред тях съществуват голямо множество от нива на развитие. Но характерната особеност присъща на човека, друг никой в цялата Вселена не притежава. Т.е. няма тази Любов, която сте способни вие да излъчвате от своето сърце, това там го няма. Там има чист, хладен разум, чист като кристал, без каквито и да е оттенъци, какъвто не е присъщ вам. Вие не живеете по пътя на разума, на вас ви е присъщ друг път на развитие. Те разбират пътя на развитие само чрез разума и свързаните чрез него категории. И Световете на Вселената разбират, че ако направите достойна крачка, вие ще изпреварите всички. Вие ще станете водеща цивилизация в Мирозданието, защото вие ще откриете сила, която никой не притежава. Вие сте ВЕЧНИ, а те не са вечни. Те могат да живеят и 100000 години и по-вече, но когато дойде време да напуснат живота, те изчезват, осава само информацията от опита, който те са натрупали. Това ги удивило. Те са били поразени, че вие сте вечни, но в същото време на тях им е трудно да оценят вашето величие. Те виждат, че вие можете чрез Любов да творите велики неща, но не разбират защо вие не правите това. За тях е непонятно- за логиката е непонятно, защо човек знае, че ето “това” не трябва да се прави, а той взема, че го прави. Защо той знае, че “това” трябва да се направи, но той не го прави- казва, че няма време, или го боли глава или си намира друга причина. Но в такъв случай това е Абсурд , за логиката това е пълен абсурд. Ако в Мирознанието някой разбира (опитен е ) и започва нещо, от всички се решава, че неговият път е верен. Тогава тази крачка ще я направят всички-до един. Нито един не ще се отклони настрани, защото е немислимо да се отклони. При човека е съвсем иначе: определя се пътя, всички казват : Да, добре, но никой не тръгва. Това е непонятно за тях. Но това е способност на човека, характерна особеност, повторение на която няма никъде. Затова вашият път е уникален. Вие сте призвани да внесете в Мирозданието на Вселената това, което го няма там и некога не е било- Своята ЛЮБОВ. Вие сте призвани да отгледате удивителни цветя и да запълните Света на Вселената. Но там трябва да се прекрачи когато станете безвредни. И ето този път, който Отецът определя за вас, той е и призван да помогне на Вселената да получи ЛЮБОВ чрез вашите ръце. Когато Отецът ни се е появил в лицето на Битието, Него не са могли и до сега не могат никак да Го фиксират цивилизациите във Вселената, при цялото тяхно голямо развитие. Не могат да фиксират съществуването на вашия Отец. Защото, Неговата особеност, характерното качество на Неговите вибрации е че те са многократно по-финни от всичко, което е известно в Мирозданието. От различните езотерически учения, на вас ви е станало известно, че при човека ссъществуват няколко тела. Те светят, имат различни цветове -- всичко това е вярно. Но вие мислите, че това има отношение към душата -- а Аз казвам, че нямат абсолютно никакво отношение. Тя се отнася , само към по-финните характеристики на вашето грубо (физическо, материялно) тяло. Душата не се фиксира. Тя е по - финна от всичко това, тя така не може да се зафиксира. Вие я фиксирате само в един случай - когато се отделя от тялото. Тогаво вие съхранявате някои груби (но от вас наричани финни) обвивки. По тях вие можете да фиксирате съществуването на душата извън тялото. Тя е като светеща малка точка. Но, ако от нея се отнеме природната основа (привнесена при живота в тялото) , тя не ще може да се фиксира, макар, че ще продължи да съществува. И ето, Отецът вселявайки се в лоното на битието, започнал да излива Своята Любов, но тя е много по-финна от материята, която съществува в Битието и за това нейните вибрации не могат да бъдат възприемани. Тогава естествено възникнали условия, при които Отецът ви е дал живот. Той отделил от Себе си частици, както от слънцето се отделят малки слънчеви лъчи. Ето тези частици станали основа на вашето Битие. В тях било вложено предначертание и чак след това, те са били влагани в обвивката на тялото. По този начин, вие сте получили възможност да живеете. Вие сте получили специфични условия, при които вашето развитие напълно зависи от Вярата, но не от логическите заключения. Напълно от Вярата ! Защото вие много неща не знаете, но вие напълно се доверявате и правите "крачка в тъмнината", без да знаете, какво ви чака вие се доверявате и правите невероятното. Това е отделяло истинския път на развитие на човека. Но хората не са знаели, какво е това ВЯРА и за това се изплашили да направят крачка в тъмнината. Те започнали да мислят, пробвали предварително да преценят, кое е правилно, но като последица от това се получило, че те се объркали. И тогава дошло първото подсказване, дадено в Стария Завет, чрез разказаното за забранената за ядене от Адам и Ева ябълка. Това подсказване било разбрано съвсем неправилно от философите. Нали там се представя проста ситуация – Отецът казва :” Не яжте ябълка!” Но човекът не повярвал. На него му било интересно, любопитно, а любопитството е Закон за развитие на разума, но не и на Душата! Той не повярвал и направил от любопитство тази погрешна крачка. И до сега този порок, един и същ, продължава да съществува. Ето, вие създадохте ядрени ракети. Естествено главата разбира, че това е голяма работа, важно постижение, цивилизацията се е предвижила напред, но каква полза донесе това в действителност? Да, никаква! С развитие на цивилизацията, хората все повече започнаха да унищожават и Земята и самите себе си. Измисляйки все повече удобства, вие започнахте да се лишавате от своите качества за нормално развитие. Телевизорът ви замени фантазията. Ако сега се изключи информационната верига в Европа, в Америка – гарантирам ви, за кратък период от време, много хора ще загубят разсъдъка си, защото те не са в състояние да фантазират, на тях трябва постоянно да им се подава информация и да се развлича мозакът им. Ако това се отнеме, те ще се разболеят. Те са зависими, те са в робство и така в много отношения човек е направил от себе си роб ! Поради какви причини - на него му се иска да му е интересно, но на вас това не ви е присъщо. Знанията са необходими, естествено. Но трябва да се ограничат в определени рамки, както при децата. Погледнете, как вие възприемате фокуса. Някой показва фокус, вие сте удивени - как добре е направен ! А главата мисли, как е направен той? И вие опитвате да узнаете, но щом узнаете, веднага губите интерес - този фокус за вас престава да излъчва жива светлина . Защо Антоан Екзюпери е казал правилно : " Вие проинтегрирахте траекторията на звездата, о жалък род човешки и тя престана да ви свети с жива светлина". Вие започнахте да виждате формули. А защо? Можете ли да се възползувате от това - не! Тогава защо? Просто да добавите още поредна информация. Но вие не сте като роботи, вие не сте просто складове за информация. Всяка информация силно влияе на вашето формиране.Затова преди да узнаете нещо, вие трябва да сте твърдо убедени, че това е крайно необходимо за вашето формиране. Ако не е така, не се докосвайте, това е забранена зона, то ще ви убие, вие ще престанете да живееете, да възприемате света. Той ще стане само една непрекъсната формула. Но как тогава ще се говори със цветето, ако вие знаете неговото сечение, когато сте го разсекли надясно и наляво? Вие сте разрязали всичко, видяли сте молекулите, как след това ще заговорите с цветето? Никак не е просто. А нали децата говорят с цветята - те не са ги разсичали и говорят с тях. Работата е в това, че цветята чуват и отговарят и това също може да се чуе. Това го има, това е животът! И ето придвижвайки се само по пътя на задоволяване на любопитството си, хората са започнали да унищожават себе си. И сега те не могат да кажат, че са постигнали нещо смислено, което им е помогнало да станат по-хармонични. Пълна зависимост от формули, като вие даже въздух да подишате нормално не сте в състояние. Не сте в състояние да излезете на улицата нормално, защото трябва да покриете себе си с нещо, да покриете своята кожа с нещо, да я миете обезателно с някакво миещо средство, макар, че това въобще не е необходимо! Вие живеете в условия, при които на вас ви се струва, че това е необходимо, но това е абсолютно напразно! При нормални условия, това няма да се прилага, защото водата е в състояние да измие всичко необходимо и тогава не ще се разрушава вашата кожа. Тя няма да се лющи, макар че когато се миете, на вас ви се струва, че кожата се изтрива, струва ви се , че това е мръсотия. Съвсем не! Отровената кожа не се изтрива! Ако живеехте при нормални условия, тя не би се изтривала и вие ще се миете с обикновена , хубава вода и тя прекрасно ще измива всичко! Но много неща са измислени, от които вие сте станали зависими, а рекламата ви прави още по-зависими от тях. Така движейки се по неверен път на развитие, хората са се обрекли на много тежко съществуване. Те не повярваха на Отеца, а започнаха повече да мислят - как е по-добре, малко ли е? Достатъчно ли е това, което подсказва сърцето? Трябва предварително да се реши, "иначе ненадийно" аз мога да пропадна. И ето това "иначе ненадейно" принуждава постоянно да се пада. Който опитва да разчете бъдещето, за да не пропадне, - обезателно пада. Обезателно! А ако беше послушал сърцето си, никога не би паднал, даже не знаейки, какво в действителност го очаква там, но никога не би паднал. Така вярата , пътят на Вярата трябвало да позволи на човека да съществува и да се развива на Земята и развивайки се, да претвори с помоща на своите ръце във видими резултати тази Любов, която е вложена в него от Отеца. Затова истинското предназначение на човека на Земята са занаятите и изкуствата. Там трябва да се търси умението да бъдеш истински МАЙСТОР, особено мъжете! Ако те не умеят да направят нещо ценно с ръцете си, от което се нуждаят обкръжаващите ги, те напразно са си загубили времето, напразно са живели на Земята! А какво умеят сега мъжете? Е, как да е да забият някой гвоздей – да, това умеят. А основната им работа е да ходят да печелят пари. Но това е пълен абсурд! Такова предначертание за човека никога не е имало и няма да има. То се заключава само в неговото умение със своите ръце, почти от нищо (макар така да ви се струва) да на прави това, от което се нуждаят неговите ближни. Ето от това трябва да се определя съществуването на обществото. Но обществото се е изградило по съвсем друг закон – нужни му станали военните, нужни му станали още много други глупости, а те е трябвало да се нахранят, да се обличат и всичко се превърнало в определен конвейр, при което вие даже не можете да облечете такова облекло,което е направено с Любов. Вашето облекло отнема сила, в него няма нищо вложено от сърце на човек, защото то е направено за печелене на пари. Ако вие направите замерване, ще можете да определите, че то не дава сила. Само това облекло, което е било направено с Любов и с желание да се подари благодат на ближния. Само то може да донесе целебна сила. Това облекло може да се облича. Всичко, което е направено на машина, без искрено желание да донесе радост и Любов, то не носи благо! То може да се хвърли на боклука! Защото независимо от това с какви красиви украшения е украсено, то си остава празно, пусто. Нужно е да правите, да изработвате много неща със своите ръце. И в това сега предстои да се определи обликът на обществото. Не в стремеж да се печелят пари, а съвсем по друг начин – като се създаде нещо необходимо и се отиде за да се предаде незабелязано и тихо на този, който се нуждае от него, без да се изисква от него в замяна нищо, абсолютно нищо! Да се дава, защото такава е потребността на сърцето. Защото то е преизпълнено със жаждата само да отдава. То не се вълнува, съвсем не се вълнува дали на него ще му бъде дадено. То никога не се загрижва за това при нормално развиващия се човек, а и неговата глава – също. Защото такъв човек знае, че това, което действително му трябва – само ще дойде! Той живее само заради това, че иска да оттдава благодатта на своето сърце. Ето от този принцип се определя развитието на човека. Ако той се грижи за това, какво ще му бъде дадено – край, всичко пропада. Той ще попадне в рамка, която ще го направи роб. И паричната единица, паричната система, тя е била и е най-голямата победа на тъмнината, която внедрявайки тази система е направила всички абсолютни роби и никой не може да се изтръгне от нея! Тя с лекота управлява човека, заставя го да прави всичко, при което даже убивайки някого, човек винаги има възможност да оправдае себе си казвайки :”за да нахраня семейството си, аз трябва да извърша това, друго не умея”. Така, както той оправдава себе си, успокоява се, така и всички, с каквото и да се занимават, те по същия начин прибягват до тази формула за оправдаване – те трябва да изхранят семейството си. За това има палачи, има военни, има и разни други, които в действителност, нищо истински полезно не могат да направят с ръцете си. Те могат да разрушават, но те хранят семейството, следователно те са твърде нужни на обществото, а това е голяма неправда. Паричната система не ее била създадена от “Светлината” и е била така уникално сътворена, че всяко участие в нея умножава скръбта – чрез нея, вие внасяте вашата лепта за умножаване на скръбта, чрез каквото и да е участие. Не казвам обаче, че вие сте длъжни незабавно да отхвърлите паричната система, но би трябвало всички ваши усилия в максимална степен да бъдат насочени, към излизане от нейната зависимост. Да се излезе, но поотделно, ако е – нищо няма да се получи, защото главния закон се състои в това, вие да живеете в единно семейство и то да обхваща всички на Земята – едно единно , родно семейство. В него няма да има чужди, при което всички имат право да се намесват един на друг в живота си – подсказвайки и поправяйки и където вие ще срещате всичко благодарно и с радост. Ето такова единно семейство някога ще има на Зеемята и тогава, то ще може да се развива достойно и за напред. Но, ако сега не се приложат усилия именно в това направление – няма как, ще настъпи много здраво и много силно изхабяване – вие виждате, какво става в обществото. Този Закон трябваше да влезе в действие. Той сам по себе си е насочен към това да приведе психиката на човека до стресово състояние, при което вие се лишавате от имунна система и ставате лесно унищожими. Вие просто сами унищожавате себе си! Вирусът на Земята ще убие човека, ще убие този, против който започва да се бори. Земята не може да издържа това, което правят хората. Тя иска да се защити и за това сега прилага големи усилия. Тя увеличава вибрацията на цялата си повърхност. Това ще педизвиква движение на Земната кора, преместване на пластове и други усложнения. Даже във водата присъства едноклетъчно водорасло. И то във всяка вода. Това едноклетъчно водорасло поразява вашата кръв, и съществуващите филтри не го улавят. В Русия има такъв, но за сега в малко количество и при това съвсем неотдавна са могли да го направят. Но това все едно не ще бъде спасение, щом се е достигнало до това, дажее водата да става опасна за човека. Лесно може да се разгледа водораслото и на прост микроскоп. Ако вие даже капнете кръв, ще видите, как това водорасло бързо изяжда кръвта. Но вие пиете вода винаги! На Земята това е нормално явление- когато се нарушава жизнен баланс, да се включат всички земни процеси за унищтожение на това, което нарушава този баланс. И тогава едно многообразие във вид на различни микроби и вируси много бързо нападат този, който внася дисбаланс. Естеествено и влошаването на имунната система, това също е действие на Земята, което подлага на самоунищожение тези организми, които нанасят вреда. Освен това, човек не се развива правилно, то именно при дадените условия той попада във възможни стресови ситуации, които предизвикват раздразнение, умора, недоволство. Това бързо разрушава съзнанието, мозъка - клетките на мозъка бързо се разрушават и естествено защитната форма започва да се "разтваря". Тя у всички сега става все по слаба и по- слаба. Естествено,, така не ще може да се оцелее. Затова цената е много голяма и всичко ще се определи от това, доколко вие не ще лъжете себе си , а не чрез някого си да правиш нещо. Лицемерието трябва да се спре! Преди всичко трябва да не излъжеш самия себе си, защото вие винаги ще почувствате как е правилно, кое е правилно, само трябва смело да се направи и да не се боите да променяте себе си. Да се настроите из основи да промените себе си. Тогава вие ще започнете все повече да виждате това, което трябва да се промени във вас. Главното е - пълната ваша настройка за това, което предразполага към движение, предполага по-нататъшното движение. Ако я няма вътрешната настройка, на вас ще ви бъде трудно да видите грешките, защото вие самите не искате да направите това. Но вие се настройте, бъдете бдителни към всичко, което се налага да извършите, към всичко, към което формирате някаква емоция. Разгледайте, оценете какво е предизвикало у вас отрицателна емоция. По нататък, приложете усилия, преодолейте и се учете да отреагирате правилно именно на това, което е предизвикало отрицателната емоция. Ето така нашироко Ми се налага да отговарям на всеки, макар и изглеждащ малък въпрос, защото той неволно води до по-широко разглеждане. На изглеждащият "малък" въпрос вие искате да чуете кратък отговор, но е трудно да се даде кратък отговор - той винаги тегли след себе си верижка и се налага да се отговаря нашироко. Поради това, ако говорим за Царството Божие, защо е било казано, че то се намира вътре във вас? Него никъде го няма това и вие сте длъжни да го строите, със собствените си ръце да го построите. и само невежите мислят, че Земята е лоша, че ще дойде време, Отецът ще заведе някой от вас "някъде" и ще ви даде ниви, пълни със зърнени храни, праскови, грозде - живейте и почивайте! Но това е голяма глупост! Замърсили сте - ще очистите домът, който е бил даден от Бог на човека. Дом Той е дал -- живейте, но не за това - да боядисате стени в различни цветове и да кажете : Това е моя стая - не влизай! А ето там е твоята стая там си бъди! Не! Той е дал един дом за всички ! И ето този мир вътре във себе си трябва да намерите. Разберете ! Деца сте на един Отец! Не може в сърцето да има разногласие. Всички усилия да са насочени, към това - да бъдете едно семейство - това е всичко! Тогава започва нормалното развитие. Ето тогава ще настъпи Царството на небето, по-точно Царството на Истината. Истините заложени в човека, в това, как той трябва да разцъфтява и да запълни с тези цветя целия Свят на Битието. Във връзка с това, както вече успях да кажа, че човекът невярно е разбрал пътя зя своето развитие, той започва да се движи по пътя на много сложното научно-техническо развитие. Това е неприсъщ за човека път. Но тъй, като той е тръгнал, а не бива да бъде насила отклонен, било видно, че невярно развивайки се той ще отделя от себе си твърде много агресия. Това е много разрушителен фактор, затова било обезателно необходимо да не се дава възможност на човека да живее много дълго, а на малки промеждутаци от време, за да опита да разбере себе си - кой е той на тази Земя? Ако сте си запознали със Стария Завет, ще сте забелязали, че там се упоменава за житието на Ной и се привежда голяма цифра - 900 години. Аз мога да кажа, че вашето тяло при нормални условия е способно да живее в пределите на хиляди години. Но на вас тове не е трябвало да бъде давано, защото Земята за кратък период от време би се запълнила с много агресивни същества. Всичко би загинало. Затова с цел за по-благоприятно развитие, чрез определено вмешателство в съзнанието на човека, на определено място била поставена преграда и животът се съкратил до най-благоприятното ниво, позволяващо за кратки периоди от време да си изясните, какво сте вие на тази Земя. Какво ви е нужно за да промените себе си и да направите правилно крачка напред. И се започва с това, че когато Душата се ражда за първи път, тя не знае опита на себеотдаването и естествено започва своя път с това, да взема много за себе си. Новата Душа се ражда в хубава плът, красива, силна физически, с добри потенциални физически качества. Но се получава грозна картина - красив човек, но той вместо да реализира своята красота за благо на обкръжаващите го, той се възползува от това, че на него му се любуват, всички го гледат, ценят го, възвишават го, фотографират го. Какво му остава на него? Той не знае, какво е това да дава и бързо попада в заслепяване и стремеж да се изтъква, да се гордее. Той живее за себе си. Неговото его много бързо започва да расте. Такъв човек може и дълго да живее, тъй като плътта му има добри физически качества. Вие може да кажете : защо толкова дълго живее, като е такъв егоист? На него параметрите му са големи и му позволяват дълго да преживее, но в следващият му живот на него ще започне да му се отнема това, което той е ценял, той няма да бъде така красив. И така всеки път плътта ще губи от своите качества и колкото в по тежко състояние е тя, може веднага да се каже- този човек има голям опит, той не един път се връща на Земята. Нещо повече, понакога човек вече е лишен от подвижност. Това, като правило е последната степен, когато човек се връща за последен път и ако той в дадения момент, когато вече се вижда, че неговата плът е напълно уродлива, а той продължава, както и преди да е пристрастен в любовта към себе си и изисква внимание, към самия себе си, то той може окончателно да загуби способността да се развива по-нататък.А, ако се загуби способността за самостоятелно развитие, този човек повече не се завръща на Земята. Само тогава той отива в определен слой, тук над Земята, и по-нататък ще претърпи втора смърт. Но втората смърт - това е гибел (погубване) на Душата. Духовната тъкан, като лъч от Отеца, както вече казах, тя е неунищожима, но е унищожимо нейното предначертание и челият опит на човека, неговата индивидуолност. Тя преминава път на очистване, "изгаряне" и остава чиста, неутрална духовна тъкан. В нея някога ще бъде вложено ново предначертание и раждане на нов човек. Но предишният човек ще изчезне напълно. Така, че тази втора смърт ще настъпи тогава, когато отпадне необходимостта от по-нататъшно прераждане, тъй като ще бъде ненужно. Вие ще започнете да живеете дълго, животът ще се увеличава постепенно. Жизнеспособността на вашето тяло ще бъде доведена до максимума си. По-нататък вие със своите способности ще можете да преобразувате клетките на тялото и животът ще продължава до безкрайност - запълвайки Земята и излизайки от пределите на Земята, постепенно ще запълните цялата Вселена. Това е вечен път, това е огромен, огромен дом, за границите на който няма смисъл да се говори. Това е безкряйния път на вашето постепенно запълване на Битието, но докато сте на Земята, вие трябва да оцените този малък дом и достойно да се развивате в него. Ето такива са накратко Законите за прераждането.
|
Един мироглед
