|
Винаги съм имал едно особено чувство за медитацията сякаш тя е не е за мен, че не е нещо нормално. Че не е чак толкова хубаво човек да се усамотява и да витае из разни въображаеми светове и т.н. Смятал съм, че тя не е нищо особено и не би допринесла с нещо в живота ми. Повтаряли са ми многократно, че е добре да се медитира и т.н. Сега аз пред вас ще разкрия и това, което открих за медитацията и последствията и за човешката душа. Тъй като знам, че повечето постоянни членове на този клуб не обичат да четат (дълги постинги), поне се надявам тези, които наистина ги интересува да го прочетат:
"Медитацията... Тя е основа на всички източни пътища за духовно развитие. Но какво представлява медитацията? Истината ви казвам: медитацията е изкуство да пребиваваш извън обществото, като едновременно се намираш в него; Това е способност да се разтвориш в Духа на Живота така, сякаш придобиваш истинска възможност да общуваш с Всевишния.
Но протича ли развитието на духовната тъкан при медитацията?
Човешката душа се развива само чрез действията на плътта. Кога човек придобива по-голяма сила: когато преодолява едно препятствие или когато го заобикаля?
Истина ви казвам: само в непосредствено преодоляване на всяка съблазън става пречистване на душата и увеличаване на духовната сила.
В състояние на медитация се уравновесява материалната енергия, чиито токове протичат в човешкото тяло по различни канали, което предизвиква уравновесяване и на психическата енергия. Това позволява човек да пребивава в своеобразно неутрално състояние, без да възприема никакви вредни въздействия. Но знайте: в това състояние от човека не се излъчва и топлина. Нима смятате, че вашият Отец ви е дал живот в плът, за да се стремите през цялото време да се откъснете от взаимовръзката си с тялото и заобикалящия ви материален свят? Плътта ви е дадена за да можете да развивате душата си. Защото напускайки тялото, душата прекратява своето развитие, въпреки че запазва някои свои качества и способността си да натрупва нови познания. Медитативното състояние, в което човек отначало се опитва да влиза от време на време, постепенно става постоянна форма на пребиваване. Такъв човек винаги ще бъде уравновесен, защото движението на Духа на Живота в него протича безупречно. Такъв чове все повече ще се отдалечава от чувството на страдание, което уж представлява важна основа за развитието. Но на кое развитие?
Страданието има две лица: страдание за себе си и страдание за хората.
Едното лице води до падение, а другото - до Възход.
От страданията човек може да се отдалечи или в състояние на най-дълбоко равнодушие, или целенасочено губейки всякаква вътрешна връзка както със заобикалящите го хора, така и със своята плът и нейните ценности, за което прекрасно помага медитацията. Тя позволява да се намираш сред хората и едновременно с това да отсъстваш. Но как тогава ще помогнеш на ближния си? И възможно ли е това, ако липсва способност за състрадание? Когато ваш близък се е превил под тежестта на непосилен товар и потърси подкрепа, разкривайки душата си пред вас, то, истината ви казвам, помощ може да му окаже само онзи, който поеме част от мъката му върху себе си. А тя вече трябва да се очисти с благодатната Влага, не само за да не навреди на вашата душа, но и да не се разплиска навън. С това ще съумее да се справи само онзи, който притежава необходимата връзка с Небесния Отец. Отсъствието на връзка с Бога прави човек слаб пред силата на мрака и на него му е крайно трудно да поеме чужда болка върху себе си. Защото натрупващите се в душата рани носят физически болести и чрез тях тъмнината принуждава човек да спре да прави добро.
За да очистиш и развиеш душата си преди всичко е необходимо да я разтвориш. Но колкото по-широко разтваряш душата си, толкова по-остро ще изпитваш болка за заобикалящите те. Отначало - за близките, след това за по-малко близките, след това за по-далечните, а накрая ще започнеш да преживяваш болката на счупеното клонче и безсмислено разрушения камък.
Движейки се по Пътя на Духовното Възхождение, е невъзможно да избегнеш тези страдания, но тях може да ги преодолее само вярващия човек. Съвременния човек не е осъзнал вярно понятието вярващ. В обществото дори се появи деление на "вярващи" и на "истински вярващи". Това не е правилно. Истината ви казвам, вярващ е този, който не отстъпва от вярата нито крачка, вършейки своите деяния. Другите "вярващи", които въпреки вярата си правят и по нещо благопристойно, са лицемери и най-големи носители на злото, тъй като именно те укрепват безверието.
Благодатта, идваща от Небесния Отец, неутрализира поетата от вярващия човек тежест и го прави способен да преодолява съблазните, като набира все по-голяма духовна мощ.
Да избегнеш удара - не значи да го преодолееш. Който избягва преодоляването на съблазните не може да придобие по-голяма духовна сила.
Пребивавайки в медитативно състояние в психическа уравновесеност човек запазва слабостта на душата си и нейната лесна уязвимост от камъните на мрака. Даже ако човек е установил и запазва прекрасна циркулацията на материалната енергия в тялото си и благодарение на това е разкрил свои допълнителни възможности, слабата му душа винаги ще излъчва слаба прохладна вълна. И ако отчетем истината, че у човек душата винаги властва над разума, разумът ще бъде подвластен на една слаба прохладна душа.
Девствена е Пътеката на Духовното Възхождение пред Лицето на Битието.
Товари с различна тежест очакват пътниците в преддверието на този Път. Тези товари не са носени досега и смирено очакват своите носачи. Силите им не винаги съответстват на избрания товар. Нещастните не осъзнават, че Господ наблюдава не широтата на възможностите, а усърдието, с което се носи предначертания товар. Какъв е смисълът да се заемеш с много неща и да не ги изпълняваш достойно?! Такъв носач ще бъде подвластен на силите на тъмнината и тежко му ако не постигне Съизмеримост!"
Редактирано от lex на 06.01.02 22:56.
|
Да поговорим за медитацията
