Досега ние говорихме само за това как да се освободим от махалото (егрегора), без да се подаваме на влиянието му. А има ли начин да получим от него изобщо някаква полза? Въобще, както вече ви е известно, всяка мечта в крайна сметка се реализира с помощта на махало. Всички ние живеем и работим в едни или други структури и от този факт няма къде да се скрием.
Така че - съществуват ли някакви начини за пряко въздействие върху махалото? по-скоро не. Да се довериш на махалото не можеш, да го управляваш също не се удава. Обаче да се използват свойствата на махалото за лични цели все пак е възможно.
Идвало ли ви е в главата защо хората вдигат тостове? Оказва се, че това не е напразно. Народната мъдрост поражда обичаи, приличащи на безсмислени предразсъдъци. но хората несъзнателно следват устойчивите правила, не подозирайки за това, че тези правила се явяват своего рода способи за управление на реалността.
Мисленото излъчване, удилено с поток енергия, ще го премести на линия на живота с необходимите качества. Махалото, предоставящо кредит енергия, служи в качеството на усилвател на енергията на намерението. Самото махало, колкото и да се люлее, няма достъп до външното намерение, а затова и е неспособно да материализира сектор от пространството на вариантите. РЕАЛНОСТТА Е ПОДВЛАСТНА САМО НА ЖИВИТЕ СЪЩЕСТВА. Така че, когато човек произнася тост, той фиксира направлението на своето намерение.
Енергията на махалото-кредитор по правило носи в себе си негативни качества. Но човек, изпълвайки тази енергия с добра воля, сменя нейната полярност. Затова тостът изобщо не е пуст ритуал, а декларация на намерението.
Обаче, независимо благотворното действие на тостовете, всички те съдържат в себе си една и съща досадна грешка. Пожеланията обикновено се произнасят за бъдещо време. Енергията, предоставена от махалото, само се преобразува в положителна, но не оказва влияние на реалността. Желаното така си остава там, в недосегаемата перспектива. И това е напълно закономерно. Огледалото не е способно да възпроизведе бъдещето, то винаги отразява единствено настоящето.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|