|
|
| Тема |
 Re: [re: Frenger] |
|
| Автор |
Bиливap (Counselor) |
|
| Публикувано | 17.12.11 21:45 |
|
|
|
Аз например не бих шофирала доброволно в малките, тесни улички в центъра на Осло. Прекалено много коли, прекалено много внезапно пресичащи пешеходци и постоянна опасност да гледаш в грешната посока точно когато не трябва. И като сложиш и градски транспорт ... има някои направо инфарктни райони.
Хубавото е, че рядко имам път натам.
Като сме тръгнали да споделяме случки, пресичаме с мъжа ми на зебра, държим се за ръце и наближаващата кола, която очаквах да намали и да спре, ако се наложи, продължи да си кара със същата скорост. Съответно мъжа ми спира и започва да ме дърпа назад, аз в същото време го дърпам напред (бяхме точно в средата на зебрата), докато и двамата сме заковали поглед в приближаващата кола. Спрях да го дърпам и го оставих да ме издърпа назад. Колата спря точно до нас след яко свистене на гуми и забити спирачки. Беше един дядо зад волана, чиято баба на седалката до него започна нещо да му ръкомаха и да му се кара, а той свали стъклото и подвикна: "Деца, добре ли сте? Изкарахте ми акъла!" А аз му казвам: "Ние сме добре, ама ти нашия акъл изкара!" Пресичаме отново и мъжа ми казва: "Ама и ти дърпаш силно и не пускаш, та си стояхме в средата на зебрата", та завърши със смях ситуацията, но можеше да свърши по-другояче.
От тогава се върнах към старите рефлекси от България да не пресичам, докато не видя, че колата започва да намалява скоростта (знак, че най-вероятно са ме видели, готова да пресичам).
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
| |
| |
| 
|
|
Re:
