защо нежеланието да имаш деца е 'болест'?
.........................

Значи, аз например съм много доволен, че познавам баща си. Имам приятели, които не познават бащите си. Имам и такива, които биха искали да не ги познават. Но аз съм горд, че имам баща като моя.

Та, един ден му казвам: "Не знам как ще ти върна всичко това, което си ми дал", а той ми отговори: "Ами не можеш да го върнеш, няма да стигне времето. Но пък можеш да ми се издължиш, като дадеш толкова, колкото си получил (не става въпрос само за пари, разбира се - бел.моя) на своите деца."

Да имаш деца в тоя смисъл означава да се издължиш за всичко, което ти си получил и което ти е позволило да си жив, пълноценен и щастлив човек. Да можеш да имаш деца, а да не искаш, е за мен е висша форма на егоизъм. Това е болен егоизъм.

нищо лично. Знам, че за жените тая тема е неприятна, тъй като все още битува мнението, че "жена, която не е родила, не е изцяло жена". Този стереотип, колкото и да е тъп, за мен е донякъде верен.

Нямам намерение да задълбавам в тоя казус, нито да се обяснявам защо мисля така. Затова ще ти оставя последната дума и моля те, не приемай думите ми като лично насочени към теб или като враждебност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите