Ех, и аз много бих искал всички тия качествени хора, които заминаха през годините, да се върнат. Но когато говоря с мои приятели, които са в чужбина отдавна и когато ми споделят, че мислят за връщане, ги разубеждавам. Казвам им, че ще останат разочаровани. Казвам им, че сега може би стресът им идва в повече и затова ги е затресла носталгията, а повечето хора свързват родината си с детството и юношетвото - с безгрижните весели години, със сигурността, осигурявана от родителите им, с безметежността.
Когато мине време, човек си спомня само хубавото, лошото го забравя. Това е защитен механизъм на психиката. Ето, аз например от казармата си спомням само веселите моменти. Само смътно си спомням, че тия добри моменти са били по-малко от 5% от времето. Но тях помня.
И моите приятели в чужбина - и те така. Само хубавото помнят от България. Смътно помнят, че е имало нещо гадно и гнило, което ги е подтикнало да емигрират, но вярват, или искат да вярват, че тези лоши неща са изчезнали или надживени. Е, тъжната истина е, че не са. Заплатите още са си супер ниски, финансовата несигурност на масовия българин още си е супер стресираща, здравеопазването все още е примитивно, държавата все още е мащаха за повечето от българите. Мангалите са все повече и все по-нагли. И това са само част от нещата. Малка част.
За това бъдете си там, където сте се устроили. Не мислете за връщане, задраскайте тая опция. Ако можете, помагайте на свои роднини тук, всички оценяваме високо потока от средства, който вкарвате в гладната ни икономика. Ако искате, участвайте в разни инициативи за популяризирането на България в страните, в които сте. Ако счетете за нужно, възпитайте И българско самосъзнание у децата си - българска история, българския език... Нека имат понятие от тия неща, нека знаят корена си.
Ех, мамка му...
Редактирано от ARlZE на 04.10.11 20:25.
|