Придържайки се към препоръките ви, реших да проверя лично някои заведения. Миналата седмица започнах с „Тавана“ на бул. България, понеже ми беше под носа. Мъжете носеха златни верижки и разгърдени ризи или говореха чужд език. Жените бяха ослепителни блондинки или говореха чужд език. Средно положение няма. Менюто е кратко, храната я бива, виното - подбрано и скъпо. Гледката - великолепна, особено след залез, когато слънцето потъне зад олюпените панелки на Люлин и светлините надделеят над прането. Препоръчвам да ходите до там пеша, с такси или с булдозер. Паркира се в един парцел до сградата, теренът е подходящ за ралито Париж-Дакар. Три-четири сметки за вечеря са достатъчни, за да го изравнят, посипят с чакъл и асфалтират, но явно не щат. Затова препоръчвам туристически обувки. Високите токчета да се носят в торбичка GUCCI или PRADA, иначе ще си имате разправии с портиера.

В събота бях в „Лимончето“ в Бояна, което гордо носи названието кръчма. Непретенциозно и евтино, рай за любителите на шопски диалект, агнешки главички, чревца и момици. От салона за пушачи има изглед към София, препречен от едно дърво. Под прозореца, освен кучета, чат-пат минава и автобуса за София. На ползващите услугите му препоръчвам валериан и тапи за уши.

Завчера преди полета пих българска житна бира, производство на Каменица. Резлива е, но клони повече към армеята, отколкото към бирите. Днес ще си оправям вкуса с истинска Функщетер Хефевайцен.

THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.