В Pizza Puzzle имаше сносно carpaccio от сьомга, шкембе чорбата не опитах, но други я похвалиха. Опитах лаврака и ципурата във фолио. Стават за ядене, въпреки че винаги се питам защо в българските ресторанти всички риби и сервитьорки са полуголи и малолетни. Друго си е да захапеш нещо сочно и горещо, дъхащо на нашенски аромати…

В така наречения „Малък Новотел“ в Пловдив сервират добри жабки. Леко запържени, без панада, с малко шарена сол и лимон. Намира се в Кършиака, до пешеходния мост срещу Новотела. Имат и хубава градина. Чух собственника да казва на келнерите, да махат пепелниците. Евалла!

Апропо, в Пловдив бях случайно в една кръчма – „Хитър Петър“ и викат. Пъхнахме си носа – кръчма, кат кръчма. Седнахме, а на съседната маса - двайсетина студентки. Поръчахме и докато оценим матрияла по десетобалната система, дойдоха салатите и ракиите. Таман зехме да си чешем езиците, че кат изгасна тока брате, че кат гръмна една чалга, кат зе оная ми ти младеж гьобеци да фърля… Рожден ден. Почна са едно караоке, едни поздравления от Данчето за Валерия, а аз си държа чашата с едната ръка и бучкам напосоки с вилицата. Добре, че не стана някой сакатлък в мрака. Та въпроса ми е, има ли начин да се опази човек от подобни локални въстания, бе мама му стара? Спасение няма, ял съм я тая попара вече навсякъде, даже в Плаза, до НДК-то.

THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.