Не мога да разбера откъде този драматизъм. Този глагол "махам се" с цялото отвращение в него, това обвинение към "родоотстъпиниците", това презрение към живеещите в България. Абе хора, къде спахте като пуснаха глобализма? Всеки има право да си изгражда живота и щастието където му е кеф и където го е отвял вятъра. Не всеки е мизерствал в България преди да отиде в страната, в която е, нито после е почнал да мие чинии и е станал милионер. Всеки си има нещичко, някаква ниша, живот, приятели, хора, които го обичат, любимо кафене, старо колело, купено от битака с антикварна стойност, откъде да знам?

Тъпо е да се генерализира и да се сипят обвинения. Тъпо е само да се мрънка и да се повтаря колко е зле всичко и колко са смотани всички, освен мен. Патритизма и националната гордост са ужасно срамни: какво значение има къде си се родил? Всички тия сълзливи истории как носим БГ пръст със себе си и "вземи една българска роза от мен са ми неприятни", повдига ми се от тях.

Всичко това е толкова без значение! Страните са географски понятия. Готини хора има на всички географски ширини и това дали сме щастливи зависи от нас и не от обстоятелствата.