|
Тема |
Re: успели мъже и жени на запад [re: DarkSide] |
|
Автор |
-дядo- () |
|
Публикувано | 28.12.10 10:54 |
|
|
Въпрос на усещане.
Аз живея 28 години в София и мога да упътвам провинциалистите по-добре от софиянци, защото не казвам примерна "на попа", а "на ъгъла на булевард "Левски" и "Граф Игнатиев".
Въпреки това на въпроса "От София ли сте?", отговарям "Не, но живея тук.", а на въпроса "Откъде сте?" - "От Троян, но живея в София.".
Въпреки, че още през 1986 година ми се полагаше софийско жителство, заради брака със софиянка, аз си смених постоянния адрес едва през 2007, защото иначе трябваше да си подновявам шофьорската книжка в Ловеч.
Имам роднини в Бразилия - брат на баба ми емигрирал през 1929. Синът му, който тогава е бил на 2, сега е на 83 и помни само няколко думи на български. Идвал е в България за един ден през 1973. Не сме поддържали връзка.
Преди 4-5 години ги издирих. Братовчедите ми - моя възраст, говорят само португалски и разбират испански (английски йок). Имат по 2-3 деца. От осемте деца, половината са с български имена (доколкото Йордан и Юри също минават за български). Една от тях - Янка, се чувства с български корен. Останалите, включително близначката й Файга, нямат никакви усещания към България.
Гледам ги - в техните и на децата ми вени тече сродна кръв, на една възраст са, но те са бразилци, а моите деца - българи.
|
| |
|
|
|