|
|
| Тема |
 Питане |
|
| Автор |
-дядo- () |
|
| Публикувано | 27.12.10 22:50 |
|
|
|
В училище трябваше да се уча добре, за да мога да следвам. Докато следвах, трябваше да уча, за да завърша. Като започнах работа (в един институт) учех, за да знам достатъчно, за да мога да си върша добре работата и да съм един от най-добрите. След 8 години пукна демокрацията и важното беше да се намери стабилна и добре платена работа, която все пак да доставя удоволствие или поне удовлетворение. От кризата насам и с напредване на възрастта ми, фокусът се измества към възможно по-сигурна работа и достатъчно заплащане. Бавно и полека се движа към пенсията и спокойната полянка на село в родния край.
През всичкото това време практически не съм се замислял, дали не сбърках като дойдох от Троян в София, както и не се колебая, че на стари години искам да се върна пак там.
Животът ми протече като че ли по единствената възмож а пътечка, без колебания и необходимост от съдбоносни решения.
Ако заменим Троян с България и София с чужбина, колко често се питате "Правилно ли постъпих?", "Какво ще правя занапред?"?
Задавате ли си изобщо тези въпроси или като мен вървите по "единствената" пътечка?
| |
| |
| 
|
|
Питане
