|
Получих това от БГ посолството ама имам малко неяснотии
ИНФОРМАЦИЯ
относно режима за преминаване на българската държавна граница от малолетни и непълнолетни лица, непридружавани от родител/и
Уважаеми граждани на Република България,
Бихме искали да Ви информираме относно режима за преминаване на българската държавна граница от малолетни и непълнолетни лица, непридружавани от родител/и. Информацията е предоставена от Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР.
1. Малолетен или непълнолетен български гражданин може да напусне територията на Република България, като на граничния контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ представи валиден паспорт или лична карта, и нотариално заверено писмено съгласие в оригинал от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител. Копие от писменото съгласие остава за съхранение на ГКПП.
Писмено съгласие за пътуване не се изисква от родител, комуто са отнети родителските права с влязло в сила съдебно решение, или когато съдебен орган е заместил съгласието на отсъстващия родител и е разрешил пътуването.
В случай, че в удостоверението за раждане е вписана само майката, писмено съгласие се изисква само от нея - в случай, че не придружава детето. На ГКПП се представя оригинал на удостоверението за раждане на детето.
Писмено съгласие се изисква само от преживелия родител в случай, че другия е починал. Обстоятелството се удостоверява на ГКПП с издадения смъртен акт.
Съгласно действащото законодателство в случаите, когато между родителите съществуват разногласия или единия родител е в неизвестност, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. По молба на родител съдът може да замести съгласието на отсъстващия родител и разреши на детето/децата да пътуват със съгласието на родителя, който действително полага грижи за детето.
2. Съдебните решения във връзка с упражняването на родителски права и по-точно с правото на единия родител да осъществи пътуване с детето извън границите на държавата, на която детето е гражданин, без съгласие на другия родител, попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (Регламент Брюксел ІІ а). Съгласно чл. 1, т. 1, б. от Регламент Брюксел ІІ а, той се прилага по граждански дела, свързани с определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност и по-специално правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения (чл.1, т. 2, б. а).
Съгласно чл. 21 от Регламента решение, постановено в една държава-членка, се признава в друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия. Тази разпоредба е доразвита в чл. 621 от Гражданскопроцесуалния кодекс, според който съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това.
Предвид горното не е нужно съдебното решение на съд на друга държава – членка на ЕС относно пътуването на непълнолетното дете да се признава изрично от български съд. Достатъчно е на граничния контролно-пропускателен пункт да бъде представен заверен от съответния съд препис на съдебното решение. Тъй като в Република България официален език е българският, този заверен препис трябва да е придружен и от легализиран превод.
3. При смесените бракове, съгласно чл. 8 от Закона за българското гражданство, детето/децата са български граждани по произход поради факта, че единият родител е български гражданин. Съгласно тази разпоредба гражданството се придобива автоматично, без да е нужно каквото и да било действие на лицето или неговите родители.
Според чл. 20 от Закона за българското гражданство български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство. От текста на разпоредбата е видно, че този гражданин може да бъде само пълнолетен и дееспособен.
Освобождаването на родителите от българско гражданство освобождава от българско гражданство и ненавършилите 14-годишна възраст техни деца само ако е направено искане и за тях. За освобождаване на децата от 14 до 18-годишна възраст се изисква и тяхното съгласие.
От горното може да се направи извод, че ако родителят български гражданин не желае това, другият родител - чуждестранен гражданин няма правна възможност да изисква освобождаване от българско гражданство за общото им дете.
Освобождаване от българско гражданство се извършва по молба на заинтересуваното лице, подадена лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическото или консулското представителство на Република България. Дипломатическото или консулското представителство на Република България задължително дава мотивирано становище по молбата.
За малолетните молбата се подава от техните родители или настойници, а за непълнолетните тя се приподписва от родителите или от попечителите им. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права.
Процедурата за освобождаване от българско гражданство завършва с указ на Президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му.
В случаите, когато родители – чужди граждани не желаят децата им да получат българско гражданство, но единият от родителите е български гражданин, те следва да бъдат запознати с процедурата за освобождаване на децата им от българско гражданство.
Деца от смесени бракове, притежаващи и документи за самоличност, издадени от органите на друга държава, които не са освободени от българско гражданство, следва да бъдат снабдени с български документи за самоличност и в отношенията си с българските държавни институции да се представят с тях, включително и при пътуване до и от Република България.
Не се изисква писмено съгласие от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител при пътуване на малолетни и непълнолетни български граждани, които живеят дългосрочно извън Република България и това е отразено в техните български документи за самоличност или притежават официален документ от съответната държава.
Такива документи могат да бъдат карта или положен в българския паспорт стикер за дългосрочно пребиваване в съответната държава, както и лична карта или паспорт, с които би могло да се удостовери придобиването на гражданство на държавата, в която са издадени. Същите следва да бъдат представени на ГКПП при напускане на Република България.
Относно малолетните и непълнолетни чужди граждани се прилага разпоредбата на чл.43, ал.3 от Закона за чужденците в Република България съгласно, която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница.
Та към вешите имам следните уточняващи въпроси
1. Задължително ли е да направя и БГ паспорти на децата си и какви са санкциите ако не го направя.
2. Ако при положение, че децата ми нямат БГ паспорти как ще се сетят да спрат примерно мъжа ми на излизане от БГ с децата без мое присъствие и разрешение след като те се представят за датски граждани?
|
Чужбина, деца, паспорти
Чужбина, деца, паспорти
