ох, напуши ме смях как обясняваш. Най вече щото съм пробвала да не ям от смях. Като млади се бехме сбрали буквално от кол и въже народ да праим омлет и да ядем. И как бехме умрели от глад така накрая нищо не лизнахме, шото коремите ни се бех свили от хилеж. То мани, че не ядохме, а не знам как буквално не умряхме от смях. А омлетът колко го пипкахме, трябваше датане супер професионален. А в крайна сметка дори не успяхме да го опитаме. Ех мили студентски спомени. Дали някога ще мога пак така дивашки да се смея....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите