Е, аз точно това предупреждение имах предвид, като казвах, че откак в дир описвам връзката ми със сина ми, и все реват по мен, че съм го правила мамино детенце.
Той е толкова далеч от мамино детенце, че е невъзможно да се опише с нормални думи. Трябва да го видиш, за да го повярваш.
Но човека има изкючително отлична ориентация за всичко и праска такива коментари и поведение, че стряска и големите хора около себе си.
Сега да не се хваля, но е очевидно над възрастта си и подчертано интелигентно дете, което отлично разбира всичко случващо се наоколо.
Един мой приятел ме слушаше как се чудя, и как казвам, абе майка съм му и пак не разбирам какво дете съм родила, то няма как да е нарочно. И той ми каза, не подценявай ролята на негова майка, колкото и да не ти се вярва, синът ти е такъв, защото си го направила такъв.
Защото е факт, че далеч не всеки готин човек отгледна готино дете. Къде е магията, нямам идея. Аз просто си обичам детето и не жаля нищо за него, ама теоретично, всички родители би трябвало да правят същото. Какво правя аз различно, не знам и нямам идея. Мисля, че имаме изключително специална връзка.
Със сигурност мога да опиша как се усещахме емоционално и като връзка, когато бях в Холандия и когато понякога пътувах и усешах, че той иска да ме чуе. Звъня му, а той ме набира, и се засичаме как взаимно се набираме, еми ако на това му измислите рационално обяснение, евала ви.
Разстоянието между Хага и София официално е около 2200 км. Когато се набирахме взаимно, аз бях в Корея. Дайте ми рационално обяснение де? аз нямам такова.
Но цял живот се усещаме един друг и няма нужда и да приказваме.
Да не говорим, че един ден внезапно си проговорихме на инглиш и това не беше изненадващо нито за мен, нито за него. Той беше тогава на 7. После често си сменяхме от беге на инглиш. Опитвам се сега да направя това и на друг език, но не би....значи не става по команда.
трудно е да го обясня с нормални думи, но ...медицината и психологията и знам ли още кои науки познават такива случаи на силна връзка.
Знам как звучи, свободни сте да не ми вярвате.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|