|
|
| Тема |
 Re: [re: !Roxana!] |
|
| Автор |
NikiFin (рекордьор) |
|
| Публикувано | 15.10.10 21:12 |
|
|
|
Абе знам много работи, животът ми ги е наложил ща не ща. Ама аз не съм чак толкова всеотдайна и гледам да си спестявам максимално вършенето на няколко неща едновременно. Не че успявам де, ама упорито продължавам да опитвам. Така че ако трябва да правя нещо с дете забравям за телефона, ни отговарям ни се обаждам. Ако пък се налага наистина нещо или съм решила, че сега ще говоря оставям детето на някой и се заклювам в друга стая . Но това е сега де, като бяха бебета съвсем бях отказала телефона когато няма на кой да оставя децата, защото обичам като правя нещо да го правя на спокойствие. С готвенето същата история. Не че не съм готвела, ама винаги така си планувах нещата това да става докато спят. Пробвала съм да готвя и да дундуркам бебе и установих, че не съм чак толкова мултифункционална и си държа на спокойствоето.
Но разира се когато съм сама с трите деца няма как да не съм мултифанкшънъл. Често ми се слува да загоря палачинка, защото докато ги правя трябва паралелно с това да бърша гъз на едно, на друго да пускам филмче, на трето да мажа палачинка със сладолед защото трите неща се изискват от мен да се случат на секундата и в една и съща секунда и ако не се случат се надава такъв вой че си забраям името (за палачинката да ен говорим)
Ама с Давид като бебе като ми беше само едно тогава си беше залепен за мен нон стоп. Носех го непрекъснато в един слинг висящ на врата ми, на компа с него, мия чинии, готвя с него, на разходка пак така. Като огладнее само му вадя една цица, метам една кърпа над главата му и продълважам да се разхождам а той си цоца . Ех, мила картинка
| |
| |
| 
|
|
Re: