По книга се гледа дете, което го позволява. Демек няма кой знае колко силна воля, природно непретенциозно и не особено чувствително, узрява и се осъзнава бързо и като цяло лесно лесно моделируемо и приспособяващо се към всичко. Има много такива деца и родителите им просто са късметлии (или поне отстрани изглежда така).
Но има деца, които ако ги гледаш по книга при строг режим можеш много да ги деформираш психически. Повечето родители за щастие ползват инстинкта си как да действат и като не може по книга просто карат без книга.
За съжаление се срещат и прекалено властни родители и ако на такива им се е паднало дете със силна персоналност тогава горко му докато е дете и горко на родителите като порастне, защото тогава ще си изсърбат дългогодишно приготвяната отрова.
От личен опит съм се убедила, че съвети за гледане на деца от хора не трябва да следвам, защото аз съм тази, която най добре познава детето си. Повечето хора не разбират изобщо чуждия проблем ако не са минали през него. Ограничени са и мислят, че нещо няма как да съществува ако не са го преживели с тяхното дете и ако съществува е гарантирано по вина на родителите.
Живеят си със заблудата че всички деца са еднакви и хич не загравят, че няма как различни дърти да се получат от еднакви деца. Както има непоносими дърти така има и непоносими деца. Повечето неща са си генетично заложени, а не великата глупост Детето е бял лист, по който се пише.
Егати простотията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите