|
Тема |
Re: [re: irini] |
|
Автор |
Bиливap (Counselor) |
|
Публикувано | 15.10.10 01:11 |
|
|
Определено си е до късмет. Но във всички случаи мисля, че деца трябва да се правят отговорно. Когато родителите се чувстват готови и е дошъл момента - наживяли са се, налудували са се, напътували са се, задоволили са потребността от кариерно развитие и ... са готови да се отдадат на малкото човече (жертвайки свободно време, кариерни възможности, и т.н.). Ако пък дойдат тежки времена, родителите могат да отидат в чужбина да работят, ако няма друг начин, но поне да се опитат да вземат децата при себе си. Това е моето мнение. Децата не трябва да растат без майчина ласка и обич. А родителите, които като деца не са получили достатъчно родителско внимание и нежност, които не са изградили нормална връзка с родителите (особено с майката), после прехвърлят това върху собствените си деца. Или директно повтарят познатия от детството им модел "мама и татко нямаха време/нерви за мен", или са достатъчно осъзнати да направят точно обратното на това, което те са преживели като деца и да се постараят техните собствени деца да не се чувстват по този начин.
Разни хора, разни драми :)
Do what works or do what's right?
|
| |
|
|
|