Всъщност не виждам да съм пропуснала нещо, което др деца са имали. И ти си виждала родителите си колкото и аз, щото са ходили на работа по цял ден предполагам. Уикендите както и ти съм прекарвала с майка ми (баща си не го познавах тогава). На почивки ни е водила всяка година... едва ли съм имала кой знае колко по различно детство от твоето. Просто не съм човек, който има нужда да се залепи за майка си. Но сега пък си имам такава дъщеря залепена за мен така че е това ми е познато. Тя наистина иска да съм си с нея, ако ще нищо да не правим, просто да я гушкам нон стоп и да и слушам бръщолевенето. И така до припадък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите