|
Тема |
Re: [re: NikiFin] |
|
Автор |
Bиливap (Counselor) |
|
Публикувано | 13.10.10 23:56 |
|
|
"Въодушевлението" от родителите ми е просто едно топло чувство, което усещам, когато ги видя, чуя, когато сме заедно или дори само когато си мисля за тях Ако беше имала моето детство с постоянно родителско любящо присъствие, щеше да разбереш "въодушевлението" ми
Ако ти се чувстваш добре с детството си и не считаш, че има нещо, което си пропуснала, което е могло да бъде по-хубаво и различно,
И тези майки от предаването, провокирало темата, също имат основателна причина да са далеч от децата си. Но когато в първите критични години от живота на детето са били до тях и са изградили близостта, която ти не си успяла да изградиш с твоята майка, защото тя е идвала само през уикенда, тези деца ще реагират доста по-различно от теб. Защото те са изгубили нещо, което са имали. А децата, отгледани от баба си и дядо си, а не от родителите в първите, бих казала 10-тина, години, не страдат, защото не са имали какво да изгубят.
Благодаря, вече ми стана ясно кое провокира странната ти за една майка (според мен) реакция и как разсъждаваш. Не те виня, не ти се подигравам, не те обиждам, не се дъвча, нищо такова. Хората са различни включително и в мненията
Do what works or do what's right?
|
| |
|
|
|