|
Струва ми се, че ще ти е трудно да си представиш нещо ... усещане, обстановка, отношение, чувства, които са ти непознати на теб самата поради съвършено различното детство, което си имала.
Щото присъствие мама да готви в кухнята а тати да си чете вестника на близкото канапе изобщо не го виждам като източник на кой знае кво щастие за едно дете - съгласна съм, това е пренебрегване на детето. Но аз говоря за съвсем друго поведение на родителите, които дори в края на изморителен ден, винаги са имали време и желание да обърнат внимание на децата си Уикендите са изкарвали заедно, ходили са на почивки заедно, просто са били заедно и са имали общи занимания ... като семейство :) Дали бащата ще води сина на риболов или майката ще учи 12-годишната си дъщеря как да прави торта, как да бродира гоблени или друго (примерите са случайни и не изчерпват всичко, което родителите могат да правят заедно с децата), това е време заедно, което създава чувства, отношение и емоции, които не се описват с думи.
А ако родителите се отнасят по този пренебрежителен начин от самото начало, детето логично няма да развие такава близка връзка с родителите си.
И тогава мога да си представя да реагира така, както ти си реагирала - Въпреки че и аз съм отгледана на село от баба и ми беше все тая дали виждам майка ми или не Но дете, израснало в любяща семейна среда с родители, които се ангажират с детето, обръщат му внимание, поощряват го, насърчават го, играят си с него, обясняват му, отговарят на въпросите му, показват загриженост и любов ... те не биха реагирали с такова безразличие на постоянното отсъствие на майката и не биха търсили сигурност в материални неща - подаръчета, а в стабилни човешки отношения. Предполагам децата, които нямат здрава емоционална връзка с родителите си, не се обръщат към тях за съвет, не ги чувстват достатъчно близки да им се доверят, не гледат на тях като на авторитет и сигурен пристан в бурно море.
Постоянното отсъствие на майката преди такава връзка да се е доизградила напълно, ще доведе до горното явление. Но ако връзката веднъж е създадена и майката изчезне точно в момент, когато детето има най-голяма нужда от нея за опора, съвет, напъствия, милувка, ласка и мила дума ... детето страда! Пък ти си вярвай, че с подаръчета може да се заглуши тази мъка. Доказано е, че децата, които имат здрава връзка с майка си, но тя заминава трайно в чужбина и се прибира рядко ... минават през типичните фази на траура, все едно са я изгубили завинаги. Иначе не знам как би обяснила детските сълзи по телефона, докато говорят с майка си, думите: "Мамо, ела си у дома", спането в майчиното легло, вечната тъга в детското сърце (сигурно, че майката не праща достатъчно скъпи подаръци???) ... Превземки ли ти се струват?
Затова ти написах да гледаш предаването, а не да го коментираш без дори да си го изгледала. Някак не е обективно така
И ти пожелавам твоите деца никога да не ти кажат в лицето или зад гърба ти, че им е все тая дали ти си там или не (не говоря за възрастни, а за деца и тийнейджъри) и никога да не предпочитат подаръците ти пред това да имат самата теб и близката ви връзка.
Do what works or do what's right?
|
Re: [re: NikiFin]
Re: