децата ми са още малки и се държат като бебета. Ева ми е нон стоп в ръцете, единственото, което иска е да я гушкам. Мъжете по лесно си намират занимавки ама и те ако може някой да ги дундурка и да им изпълнява всички капризи ще са най доволни.
Говоря ти за вече по голени и очовечени деца, дето са на вълна приятели, а не мама и тати като бебетата. Аз поне нямам съзнателни спомени някога да съм си умирала от кеф да ме гушкат. Винаги съм предпочитала да се занимавам с нещо по вълнуващо.
А на подаръци няма нормално дете, което да не се радва.
Присъствието на майка ми може да ме е правило спокойна, ама чак пък щастлива не бих го нарекла.... Поне аз съм го възприемала като нещо съвсем нормално, а не повод за щастие че мама е в нас.
Но ти така и не ми отговори кво толкова са правили родителите ти с теб та си им се радвала. Щото присъствие мама да готви в кухнята а тати да си чете вестника на близкото канапе изобщо не го виждам като източник на кой знае кво щастие за едно дете, а както казах като най нормалното нещо на света.
Виж, разбирам дете израстнало в детски дом да се ощастливява от гореописаната сцена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите