аз принципно съм против смъртното накзание. за тежки престъпления- доживотен без право на помилване в много добре опазван затвор. единственото, което, виждам, се постига с това е, че може би задоволява чувството на мъст на близките на жертвите.

освен че ми се вижда тотално нелогично да накажеш някого с нещото, за което го наказваш (и животиско), има още две причини да съм против. първо, мисля, че е много по-трудно да избуташ цял един живот в затвора със угризения и вина за това, което си направил (да не говорим, че животът в повечето затвори в сащ- особено тези, в които са затворени безскрупулни убийци- хич не е лесен). второ, стават грешки. откакто днк тестовете станаха масови, има стотици случаи на хора, които са доказани невинни десетилетия след престъпленията, за които са били затворени. вкл. има случаи за такива, които вече са били екзекутирани и впоследствие се доказва, че генетичният материал не съвпада.

знам за поне една организация тук в сащ на близки на убити хора, които (близките, не убитите) са против смъртното наказание. научих за това, защото жената основала тази организация, изнасяше лекция в моето уни. дъщеря й- млада и обещаваща студентка- е била изнасилена и брутално убита в студентската си квартира- ужасна история. тази жена- невероятно силна- разказа за собствената си борба и как е успяла да прости действието на убиеца (с което сама да се освободи от това ужасно бреме) и как е стигнала до позицията да вярва, че дори в такъв случай е против смъртното наказание. просто невероятна жена. но това не е за всеки. мисля, че всеки има потенциал да го направи, но на практика са единици..

от философска гледна точка мисля, че човек би изпитал много по-голямо облекчение ако успее да прости (колкото и невероятно трудно да е), отколкото да види убиеца на ел. стол. но, както казах, не е за всеки.

_______

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите