|
Среднощно здравей, Виливар
Като спомена темата за времето... В асансьорът винаги срещам една възрастна дама, изключително шармантна, усмихната и с шалче на бели маргарити. Пожелавам си и на нейните години също да кипя от толкова енергия. Винаги, когато се срещнем- "Мосю Стефанов, вали ли често и във вашата страна?" или "Днес е слънчево- време за плаж!". Колкото и пъти да се срещнем, темата е времето.
Вчера и тя замина на почивка- с три куфара и с две приятелки, каса от любимата й бира Rodenbach- има вкус между вино и бира, трябва да се опита.
Това, което ми сподели за възпитанието на децата в Норвегия важи за повечето деца и в Белгия. Имам лични наблюдения върху децата на мои колеги, приятели, но често се случва българските ми познати да имат проблеми със своите деца- не само малките на възраст, но и големите.
Мой познат се принуди да изпрати синът си в училище-пансион, защото не можеше да го накара да излезе навън, да учи, да не се скита като хрътка по баровете и да спре малко с facebook, чатове. На една дама дъщеря й непрекъснато крещи с цяло гърло, когато й се откаже нещо- идва в службата на майка си, не поздравява никого и започва да нарежда, какво иска. Повечето родители, чийто деца си позволяват такова поведение, всеки ден плащат данък спокойствие като правят точно онова, което детето иска от тях.
Не мога да се съглася, но реалността е такава.
А в швейцария, когато бях на конференция, нямаше един човек, който, пресичайки улицата, да не благодари с ръка на шофьорът. Когато споделих впечатлението си с мой познат, живеещ там, той ми каза:
- Да, тук това е най-нормалното нещо. когато бяхме със синът ми в Италия, той ме попита: "тате, защо като искам да пресека и стъпя на пешеходната пътека, никой не ми спира и хората не си махат за благодаря?" Тогава му казах, че в Италия хората не правят така, но той не трябва да спира да благодари на шофьорите.
Друг случай- детето на мой белгийски познат, с подарени скъпи обувки от родителите му, започна да рита с тях най-различни предмети из улицата, после из плажа на Оостенде. Баща му направи забележка, че трябва да цени жестът, който се направили с майка му. момчето не се съобрази. тогава баща му обясни кротко и внимателно, че ще има последици и когато се приберат, ще говорят. Последиците бяха, че момчето работеше известно време, за да възстанови парите на родителите си за обувките и вече по своя инициатива, с останалите пари, ги изведе на вечеря, за да им се извини.
разбира се, животът е пълен с всякакви случаи, семейства, възпитателни похвати.
|
Re: [re: Bиливap]
Re: