Има един казус, на който не обръщаме достатъчно внимание - националният и културен континюитет. А именно в него е заровен ключът от бараката.
Днес чета едно интервю с един чернокож футболист на Левски. Та той казва, че родителите са му са емигрирали във Франция от Мали, но той си е 100 процентов парижанин. Що за малоумно твърдение, бих попитал. Малоумно, понеже дори аз, като франкофон и познавач на френската култура и история, въпреки, че съм бил в Париж два-три пъти през живота си, съм 3 пъти по-парижанин от него. Все пак, как той - чернокожият малиец, може да твърди, че е наследник на Монтескьо, Бодлер, Русо? На Шарл льо ман, Наполеон, Дьо Гол? Ако ние двамата с него застанем един до друг, всеки нормално мислещ човек би посочил мен като възможен кръвен и духовен наследник на споменатите исторически фигури. Това би било валидно дори и да не знаех френски, дори и да не знаех къде е Франция на политическата карта на света. Това, че той е имал късмета да се роди в спер-модерна болница в разкошния Париж, а не в някоя сламена колиба в африканската джунгла, сред лъвове и шамани, с нищо не променя факта кой е европеецът тука.
Расата не е социален конструкт, обществото обаче Е расов конструкт.
И с намаляващото бяло коренно европейско население, всеки един гражданин на Стария континент е длъжен да пази и помни както своето национално наследство, така и френското, немското, италианското... общоевропейското такова. Защото не е далеч времето, когато ще бъде обособена единна европейска нация. Демографските и политически реалности го изисват. Но тя може да бъде конструирана единствено от наследниците на автохтонното европейско население и от никой друг.
пп Колкото до това, че предишната тема е прпълнена - мисля, че това е повече от логично. Не тема, а направо нов клуб с име "Мултикултурализъм и расов сблъсък" трябва да инициираме според мен.
Tolerance is the virtue of men who no longer believe in anything.
G. K. Chesterton
|