|
Привет, Виливар!
Благодарен съм ти, че си отделила доста от времето си и ми помагаш да надникна в твоя живот в Норвегия.
В Брюксел, особено почивните дни, непрекъснато срещам колездачи, тичащи за здраве, тенис-играчи... Дори младежите отиват в парка на групички, ритат топка, смеят се, хапват, пийват и се прибират. Не стоят много по заведенията, предпочитат да са в парка.
Всеки ден, около 19ч, срещам една дама, която води два дога- единият съм го кръстил Хрантутник Едно, а другият- Хрантутник Две.
Често се разхождаме с нея и си говорим- разказва ми, какви бели е направил Хрантутник Едно и че номер Две го мързи, дори да яде, само му се спи. Забелязал съм, че им е приятно да си говорят с хора, които не познават. така е и в заведенията. Преди няколко вечери бях излезнал с колега на ресторант, където масите са доста близо една до друга. Възрастна двойка в близост до нас ни заговори на не добър английски език (наистина мило от тяхна страна), откъде сме, каква е страната ни... когато видяха, че без проблем минахме на френски език, не спираха да благодарят, че уважаваме страната им и тях. Също като твоята позната, за която сподели- много почтително отношение. Та, вечерята мина и в тяхната компания, което разведри обстановката.
Относно кухнята, някои тежки сосове в Белгия и на мен ми идват в повече; суровата кайма съм я опитвал, но не е в менюто ми; кървавите стекове- също.
В общи линии опитвам от всичко, но у дома правя като теб- готвя онова, което харесвам. В Белгия има интересна култура към малките форми- кентче кока-кола лайт от 0,15L, малка активия, малко шишенце плодово мляко с калций.. В началото ги гледах леко подозрително, но с времето започнах да ги предпочитам.
исках да те попитам, а също и Jess, как при вас се възпитават децата от малки? В Белгия се появяват дискусии и безпокойство, че младите хора не искат да се социализират, имат проблем със зависимостта си към интернет и упойващи вещества. Когато съм питал мои семейни познати по тази тема, те са ми казвали, че от малки децата се учат да се справят сами. Повреди им се колелото, един или два пъти се показва, как да се отремонтира, а после- то да го оправи. Ако не иска, ако плаче, ако се тръшка, ако го захвърли- няма кой да изтича и да го успокоява, да оправя пак колелото и т.н.
Оказва се, че ги държат здраво, но в същото време, когато минат една определена възраст- 16 години- ги оставят да си носят последиците от поведението. Основното мото е- никой не ти е длъжен, ти сам градиш живота си и трябва да знаеш, как да се погрижиш за него.
В интерес на истината, на мен ми харесва такъв тип възпитание. Считам, че е по-добър от преобладаващия в България.
|
Re: [re: Bиливap]
Re: