Добър вечер, Виливар!
Искам да ти споделя впечатленията ми от водените преговори между държавите членки на ЕС по повод Регламента запоследиците от разтрогването на брака. Причината да го направя е, че този Регламент не можа да бъде приет с единодушие поради съпротива от някои Северно-европейски държави, които считат, че свободата на волята на партньорите да избират приложимо право за техните брачни съюзи не може да бъде безгранична и не може техен съдебен орган, при постановяване на развод и определяне на отношенията между съпрузи, децата им, да се ръководи от чуждо право. Например, право на държава, където бракът и последиците от него се ръководят от исляма.
Според тези европейски държави, правата на жените са широко развити и спазвани. Те не могат да си представят, че тези права могат да се ограничат, дори и ако това е плод на доброволно волеизявление на жената.
Когато една жена не иска да има повече права от тези, с които е свикнала да разполага, поради традиция или религия, не виждам как ще разсъждава като една жена, която е израстнала, възпитавана и пр. в Швеция, например?
Ти правилно отбелязваш, че когато някой реши да живее в друга държава, трябва да се съобрази с нея, но вътре в съзнанието на тези жени цари друго разбиране.
Може би единственият начин е и в техните държави правилата да се променят и жените да си поискат правата от мъжете, както се е случило и в Европа..... Защото нравите ще те преследват и застигнат, където и да избягаш.
|